Два часа ефир, единственият сблъсък преди балотажа. Всяко проверимо твърдение на двамата кандидати – по един и същи стандарт и с първоизточници.
На 29 октомври Илияна Йотова и Андрей Гюров се срещнаха в единствения си дебат преди балотажа. За два часа казаха много неща, които звучат като факти: кой какво е подписал, колко струва един договор, какво е решил Конституционният съд, кой е помилвал кого. Повечето от тях могат да се проверят.
Тук е всяко от тях – с цитата, присъдата, обяснението и линк към първоизточника. Превъртете дебата в плейъра или отворете ред в таблицата, за да видите доказателствата.
И двамата кандидати са проверени по един и същи начин – със същите източници и същата скала.
Броят на неверните твърдения сам по себе си не мери честност: двамата не направиха еднакъв брой проверими твърдения и не всички тежат еднакво. Затова всяко твърдение има собствено обяснение и източници – кликнете върху реда.
Натиснете ▶ или плъзнете по лентата, за да превъртите дебата. Всяка чертичка е проверено твърдение.
Доказателствата ▼| Време | Кой | Твърдение | Присъда |
|---|---|---|---|
| 0:13:51 | Йотова | Йотова твърди, че на 29 октомври част от формациите, подкрепящи Гюров, са потърсили официалната подкрепа на ДПС–Ново начало и на Пеевски. | Подвеждащо |
„Но днес, например, аз видях, че част от формациите, които подкрепят господин Гюров, потърсиха официалната подкрепа на ДПС – Ново начало и на господин Пеевски.“ Подвеждащо
Не открихме официално искане за подкрепа от ДПС–Ново начало или от Пеевски от ПП, ДБ или други партии, подкрепящи Гюров. На 29.10.2026 г. неформалното сдружение „Форум за демократично действие“ публикува призив „До симпатизантите на ГЕРБ и ДПС“ да подкрепят Гюров и Кандев. Обръщението е към избирателите, не към ръководството на партията, и Пеевски не е споменат в него. Сдружението не е партия и не е сред обявените поддръжници на кандидатурата. В същия ден Гюров заявява в ефир, че не е търсил и няма да търси подкрепа от партийни лидери. Има истински елемент (призив към избирателите на ДПС в същия ден), но описанието му като „официална подкрепа на ДПС–Ново начало и Пеевски“ от подкрепящите Гюров формации създава невярно впечатление. Източници
| |||
| 0:14:27 | Гюров | Гюров казва, че в неговия инициативен комитет няма представители на Държавна сигурност, като намеква, че в комитета на Йотова има. | Вярно, но непълно |
„Няма и представители на държавна сигурност.“ Вярно, но непълно
Намекът за комитета на Йотова се потвърждава. Решение № 187-ПВР на ЦИК съдържа 149-те имена в комитета ѝ, сред тях Георги Първанов, Красимир Каракачанов, Иван Маразов, Иван Токаджиев, Иво Хаджимишев и Боби Бобев. Изследователят Христо Христов (desebg.com) сверява списъка с регистъра на Комисията по досиетата и открива поне 14 души с обявена принадлежност към ДС, разкрити с решения от 2007 до 2016 г. За собствения му комитет (над 220 души) не открихме публикувана проверка, нито данни за сътрудник на ДС. Комисията по досиетата проверява регистрираните кандидати, не членовете на инициативните комитети. Затова отсъствието не е доказано, а само не е опровергано. Изречението идва веднага след твърдението му, че в комитета му няма политически обвързани хора. То е невярно според DW и Клуб Z, защото там има действащи и бивши партийни фигури. Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Г2) за неговия комитет; Недоказано (Г5) за нейния | |||
| 0:16:37 | Гюров | Гюров твърди, че докато България е блокирала Северна Македония с вето, целият ЕС е бил срещу нея, а с френското предложение българската позиция е станала позиция на ЕС. | Вярно, но непълно |
„Пример мога да дам с френското предложение за Р.С. В Северна Македония, тогава, когато ние стояхме отстрани с Вето, ето всички от целия Европейски съюз бяха срещу нас. С френското предложение това, което ние успяхме да направим всъщност,“ Вярно, но непълно
Блокадата е факт. От ноември 2020 г. до юни 2022 г. България не дава съгласие за преговорна рамка със Северна Македония (МВнР, 17.11.2020). Втората част се подкрепя от документите. След решението на Народното събрание от 24 юни 2022 г. Съветът на ЕС приема заключения на 18 юли 2022 г. В тях Договорът от 2017 г. с България е посочен като задължение, протоколът по чл. 12 е приветстван, а втората междуправителствена конференция се обвързва с вписването на българите в конституцията на Северна Македония (Съвет на ЕС, 11440/22). Така двустранните български условия стават част от европейската рамка. „Всички от целия ЕС бяха срещу нас“ е преувеличение. Изолацията на България по темата е била значителна, но фразата не е буквално доказуема. Източници
| |||
| 0:19:49 | Йотова | Йотова твърди, че преди около месец пред Общото събрание на ООН, пред лидери на 193 държави, за първи път е поставила въпроса за сигурността и безопасното корабоплаване в Черно море. | Вярно, но непълно |
„Аз го направих още преди около месец. Направих го пред Общото събрание на ООН. Тогава за първи път поставих тежкият въпрос за сигурността“ Вярно, но непълно
Йотова говори в общия дебат на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН на 23 септември 2026 г., 36 дни преди дебата. Черно море е основната тема на речта: тя призовава морето да се превърне „от зона на повишен риск“ в зона на сигурност и обявява българска инициатива за свободно и безопасно корабоплаване (президент.бг, 23.09.2026). ООН има 193 държави членки, така че тази част също е вярна. „За първи път“ е вярно само ако се отнася до нея лично или до самостоятелна инициатива за корабоплаването. България е говорила за Черно море от трибуната на ООН и преди: през септември 2023 г. Румен Радев изразява тревога, че войната се разпростира в Черноморския регион (БНР, 21.09.2023). В тази реч обаче няма отделно предложение за корабоплаването. Твърдението, че много лидери са я поздравили след речта, не може да се провери по публични източници. Източници
Други проверки zakogo: Потвърдено (Й10): говорила е пред ОС на ООН за Черно море | |||
| 0:20:42 | Йотова | Йотова твърди, че малко след речта ѝ в ООН (23.09.2026) са започнали първите атаки в Черно море. | Подвеждащо |
„За съжаление, тази банална тема беше опровергана по най-опасния начин, защото малко след това започнаха и първите атаки в Черно море.“ Подвеждащо
Първите удари по търговски кораби в българската изключителна икономическа зона наистина идват след речта. В нощта срещу 6 октомври 2026 г., около 70 мили източно от Бяла, са ударени „Алфа Ватан“ (потъва) и „Ейбъл“ (Булевард България, 06.10.2026). Това е 13 дни след речта. Ако се говори за българските води, твърдението е вярно. Тя обаче казва „първите атаки в Черно море“, а атаки в морето е имало преди речта. На 16 септември 2026 г. застрахователният Joint War Committee обявява почти цялото Черно море за рисков район. Мотивът: за 12 месеца до 21 септември извън стария рисков район са ударени 45 търговски кораба, при нито един година по-рано (Ambrey, 23.09.2026). Съвместното изявление, разпространено в ООН в деня на речта, също изразява тревога от „атаките в Черно море“ (esteri.it, 23.09.2026). Самата Йотова в речта си казва, че войната вече „излезе от териториалните води“ на воюващите страни. Изказването в дебата създава впечатление, че е предупредила, преди да е имало атаки. В действителност ударите в западната част на морето вече са се увеличавали, а атаките в българските води са следващата им стъпка. Източници
Други проверки zakogo: Опровергано (Й17): изявлението от 23.09 вече споменава атаки в Черно море | |||
| 0:22:15 | Гюров | Гюров твърди, че „резолюция на ООН“ е предвиждала прекратяване на военните действия, че България първо я е подкрепила, а след това Йотова се е разграничила от нея във Facebook. | Вярно, но непълно |
„В този случай много е важно да се каже, че самата резолюция на ООН предвиждаше да се прекратат военните действия. И нашата позиция, която първо беше в подкрепа, а след това госпожа Йотова се разграничи от позицията,“ Вярно, но непълно
Документът не е резолюция. Това е съвместно изявление на ЕС и около 50 държави, представено в Ню Йорк на 23 септември 2026 г. от Кая Калас, Жан-Ноел Баро и Андрий Сибига преди брифинг на Съвета за сигурност за Украйна (esteri.it, 23.09.2026). Общото събрание не го е гласувало. В тази точка Гюров греши. Останалото отговаря на фактите. Изявлението отбелязва, че Украйна приема пълно и безусловно прекратяване на огъня от март 2025 г., и призовава Русия да направи същото. България е в списъка на присъединилите се държави, а МВнР обяснява присъединяването с подкрепата си за европейското единство (БТА, 24.09.2026). Още същата вечер Йотова пише във Facebook, че изявлението „не се подписва“, че не е присъствала на заседанието и че българските предложения за редакция не са приети. Хронологията (присъединяване, после разграничаване във Facebook) и съдържанието (призив за прекратяване на огъня) са точни. Неточно е само наименованието „резолюция“, но точно то позволява на Йотова да опровергае целия довод. Източници
| |||
| 0:23:28 | Гюров | Гюров твърди, че Консултативният съвет за национална сигурност е свикан твърде късно, след седмици на признаци за ескалация, и е завършил без конкретни решения и цели. | Подвеждащо |
„Събиране на консултативния съвет прекалено късно, след като вече имаше индикация, седмици наред, че ще има ескалация, той дойде прекалено късно, без конкретни решения“ Подвеждащо
КСНС заседава на 7 октомври 2026 г., ден след първите удари по кораби в българската икономическа зона (президент.бг, 08.10.2026). Признаци за опасността е имало и по-рано. На 8 август дрон избухна на българска територия до границата с Румъния (gov.bg, 08.08.2026). На 16 септември застрахователите обявиха почти цялото море за рисков район, а на 23 септември самата Йотова предупреди за риска в ООН. Дали съветът е свикан „късно“, е оценка, но тя има фактическа основа. Твърдението „без конкретни решения“ не отговаря на публикувания текст. По закон КСНС приема становища, а не задължителни решения. Становището от 7 октомври обаче съдържа поименни предложения към изпълнителната и законодателната власт. Сред тях са: наблюдение с безпилотни системи, ускорено придобиване на антидрон системи с кинетично въздействие, промени в законите за защита на стратегическите обекти, искане към НАТО за повече съюзнически средства по „Източен страж“, консултации с Румъния и Турция и искане към Международната морска организация. Гюров има право в това, че мерките са без срокове, отговорни институции и измерими цели. Не е вярно обаче, че липсват конкретни мерки. Източници
| |||
| 0:23:58 | Гюров | Гюров твърди, че вече има потънали кораби близо до българското крайбрежие. | Вярно |
„и ние вече имаме кораби потънали близо до нашото крайбрежие.“ Вярно
До деня на дебата близо до българския бряг са потънали поне три търговски кораба след удари с дронове. На 6 октомври 2026 г. „Алфа Ватан“ (под флага на Того) потъва на около 70 мили източно от Бяла (Булевард България). На 13 октомври, при атаката срещу „Челси 3“ източно от Бяла, правителството съобщава и за втори кораб, ударен на 17 мили източно от Крапец, който е потънал (gov.bg, 13.10.2026). Контейнеровозът CONTSHIP JET е ударен на 28 октомври край нос Калиакра и потъва около полунощ, тоест часове преди дебата (Клуб Z, 29.10.2026). Корабите потъват в изключителната икономическа зона, а не в териториалните води. Изразът „близо до крайбрежието“ е точен: при Крапец разстоянието е 17 мили. Източници
| |||
| 0:24:47 | Йотова | Йотова твърди, че резолюция на Общото събрание на ООН, за която говори Гюров, няма, а става дума за изявление. | Вярно |
„Аз твърдя, че резолюция на Организацията на Обединените нации от Общото събрание няма.“ Вярно
Документът е „Съвместно изявление преди брифинга на високо равнище в Съвета за сигурност на ООН за Украйна“ от 23 септември 2026 г. Представят го върховният представител на ЕС, френският и украинският външен министър от името на ЕС и около 50 държави (esteri.it, 23.09.2026). Това е политическа декларация на група държави. Не е акт на Общото събрание и не е гласувано. Общото събрание е приемало резолюции за войната в Украйна в други случаи. Конкретният документ от спора обаче не е от тях. Източници
| |||
| 0:25:12 | Йотова | Йотова твърди, че в изявлението Черно море е споменато само с едно изречение, затова то не защитава българския интерес и тя не го е подкрепила. | Подвеждащо |
„което може би вие визирате, нямаше как да бъде защитен националния интерес на България и по-специално на Черно море. Това“ Подвеждащо
Изявлението от 23 септември 2026 г. говори за Черно море в два последователни текста. Първият изразява тревога от атаките там. Вторият подкрепя усилията за договореност за свобода на корабоплаването и защита на търговските кораби и инфраструктурата (esteri.it). Темата наистина заема малко място, но „едно изречение“ не е точно. По-същественото е, че на 24 септември тя обясни разграничаването си с други доводи. Във Facebook позицията си пише, че текстът не се подписва, че България не е имала възможност за резерви, че предложенията за редакция не са приети и че „няма военно решение“. За Черно море там не се споменава (БТА, 24.09.2026; Novinite.bg, 25.09.2026). Черноморският мотив се появява едва сега, в дебата. Източници
Други проверки zakogo: Опровергано (Й27): две изречения | |||
| 0:26:08 | Йотова | Йотова твърди, че не си спомня България някога да е налагала вето в ЕС и че страната е участвала в изработването на всички документи. | Невярно |
„И второ, аз не си спълним кога България за нещо е налагала вето. Напротив, ние сме участвали в изработването на всички документи, във всички формати, в които участваме.“ Невярно
На 17 ноември 2020 г. в Съвета „Общи въпроси“ външният министър Екатерина Захариева заявява, че България „на този етап не може да подкрепи“ проекта на преговорна рамка със Северна Македония и свикването на междуправителствена конференция (МВнР, 17.11.2020). Решението изисква единодушие, затова българската позиция блокира началото на преговорите до юли 2022 г. В ЕС и в публичния език това се нарича „българското вето“. Президентската институция е подкрепяла тази блокада. В становището на КСНС от 10 януари 2022 г. тя е описана като „последователно отстояван отказ на България да одобри началото на преговорите“ (президент.бг, 11.01.2022). Йотова е била вицепрезидент по това време. Източници
| |||
| 0:27:45 | Гюров | Гюров твърди, че България е отказала да се включи в натовска противодронова инициатива, като министърът на отбраната е посочил цена от 220 000 евро като прекалено висока, и се е включила със закъснение след ескалацията. | Вярно, но непълно |
„Имам предвид [противодроновата инициатива] на НАТО, където България отказа да се включи, като министърът на отбраната цитира цена от 220 хиляди евро, че е прекалено скъпо за нас. И сега виждаме резултатите от това действие и в един закъснял план, след като нещата вече ескалираха, България реши да се включи.“ Вярно, но непълно
Отказът и закъснението са документирани. На 11 септември 2026 г., на парламентарен контрол, министър Димитър Стоянов казва, че България „не може да си позволи с наличния финансов ресурс“ да участва в две инициативи със сходен характер. Става дума за натовската антидрон инициатива, обявена в Анкара (стенограма НС, 11.09.2026). На 14 октомври, след атаките, той уточнява, че България е в Drone Edge. В отделния натовски проект срещу нисколетящи въздушни заплахи, стартиран на 13.02.2025 г., тя „не се е включвала“, но сега ще подготви искане за включване (стенограма НС, 14.10.2026). На 28 октомври Министерският съвет одобрява присъединяването (БТА, 28.10.2026). Гюров обаче свързва двете изказвания неточно. През септември министърът говори за липса на ресурс, без да посочва сума. Цифрата 220 000 евро годишно за тригодишен период се появява едва на 14 октомври и тогава министърът казва, че страната „може да го позволи“. Отказът е бил мотивиран финансово, но не със „скъпите“ 220 000 евро. Източници
| |||
| 0:28:17 | Йотова | Йотова твърди, че казаното от Гюров е „абсолютно невярно“, защото правителството е подало документи и е записало участието на България в програмата въпреки изявлението на министъра за цената. | Подвеждащо |
„Госпожо Златарева, това, което чухме току-що, е абсолютно невярно. Правителството подаде документите за участие в тази програма. Да, имаше изявление на министъра на отбраната колко ще струва на България, и въпреки това ние записахме там своето участие.“ Подвеждащо
Вярно е, че правителството се включва. На 28 октомври 2026 г., ден преди дебата, Министерският съвет одобрява присъединяването към меморандума на седем държави за противовъздушна отбрана срещу нисколетящи заплахи и проект на нота за присъединяване, при условие на последваща ратификация (БТА, 28.10.2026). Не е вярно, че казаното от Гюров е „абсолютно невярно“. На 11 септември министърът на отбраната отказва участие по финансови причини (стенограма НС, 11.09.2026). На 14 октомври сам признава, че България „не се е включила от 2025 г. досега“ и че искането за включване тепърва „ще се подготвя“ (стенограма НС, 14.10.2026). Документите са одобрени шест седмици след отказа и след ударите по кораби, което потвърждава тезата на Гюров за закъсняло решение. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Й31): на 14.10 искането още се подготвя | |||
| 0:29:52 | Йотова | Йотова твърди, че работата по развитието на системи за защита от дронове е започнала едва през последните месеци, откакто е правителството на Радев. | Подвеждащо |
„и добре, че от последните месеци, както е това правителство, започна тази работа.“ Подвеждащо
Правителството на Радев е избрано на 8 май 2026 г. (БТА) и наистина предприема стъпки: заявката по Drone Edge, присъединяването на 28 октомври. Работата обаче не започва с него. През септември 2025 г. тогавашният министър на отбраната Атанас Запрянов обявява, че България ще купи собствени антидрон системи със заем по европейския механизъм SAFE (БНР, 29.09.2025). Споразумението с Украйна, подписано в Киев на 30 март 2026 г. от служебния кабинет, предвижда съвместно обучение по безпилотни системи и противодействие на тях, както и трансфер на технологии и съвместни тестове (текст на споразумението, gov.bg). Самият министър Стоянов на 14 октомври се позовава на проекта за 20 системи по SAFE. Източници
| |||
| 0:30:05 | Гюров | Гюров пита защо Йотова и Радев, като президентска институция и върховен главнокомандващ през последните седем години, не са направили нищо за по-добри системи за защита. | Вярно, но непълно |
„Моя въпрос би бил, след като вие и господин Радев бяхте в президентството последните 7 години и като върховен главнокомандваш, защо не направихте нищо така, че ние да имаме по-добри системи за защита и по-добра възможност да се защитаваме от съвременните заклади?“ Вярно, но непълно
Радев и Йотова встъпват в длъжност на 22 януари 2017 г. Радев е президент до 23 януари 2026 г., когато Конституционният съд прекратява пълномощията му след оставката, а Йотова оттогава е държавен глава (президент.бг, биография). Периодът е близо девет години, не седем. Гюров го подценява. По Конституцията президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили (чл. 100). Внушението „не направихте нищо“ е оценка и не се проверява тук. Конституцията (чл. 105) възлага ръководството на отбраната и бюджета на Министерския съвет, а придобиването на въоръжение минава през правителството и парламента. Президентът има съвещателни инструменти като КСНС, но не и пряко управление на доставките. Източници
| |||
| 0:34:48 | Йотова | Йотова твърди, че от два дни Финландия и Норвегия „тръгнаха да преговарят“ с Путин и че Александър Стуб, с когото е работила дълги години, е започнал пряк диалог с него. | Вярно, но непълно |
„И въпреки това, Александър Штуб, с който аз съм работила дълги години, Той тръгна на директен диалог с Путин, защото знае, че това е единствения начин, в който войната може да бъде прекратена.“ Вярно, но непълно
На 27 октомври 2026 г., два дни преди дебата, финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре разговарят по телефона с Путин по своя инициатива (президентът на Финландия, 27.10.2026). Разговорът е продължение на среща в Осло на 20 октомври и е проведен след консултация с Украйна. Стуб казва, че краят на войната „изисква преки разговори“. Датата и прекият контакт съвпадат. „Преговаряне“ обаче е силна дума. Според финландското съобщение двамата са предали послания за бъдещите преговори, свързани с предстоящи срещи в Абу Даби. Говорили са като лидери на своите държави, не от името на Европа, и не съобщават за договорености. Това е дипломатически контакт, а не преговори за мир. Източници
| |||
| 0:35:59 | Йотова | Йотова твърди, че Гюров като служебен премиер е подписал в Киев без мандат от парламента 10-годишно споразумение с ангажименти за държавата, 20 дни преди изборите и 20 дни преди края на мандата си. | Вярно, но непълно |
„Вие отидохте в Киев, даже не намерихте за необходимо да ми кажете, без мандат на Народното събрание и подписахте едно споразумение 20 дни преди изборите, 20 дни преди вие да престанете да бъдете служебен министър-председател, с който за 10 години накарахте държавата да поема определени ангажименти.“ Вярно, но непълно
Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността е подписано в Киев на 30 март 2026 г. от Андрей Гюров и Володимир Зеленски. Според заключителните разпоредби то е „валидно за период от десет (10) години“. Изборите са насрочени с указ от 19.02.2026 г. за 19 април. Между двете дати има точно 20 дни. Мандат от парламента няма. На извънредното заседание на 1 април 2026 г. депутати от няколко групи казват, че Народното събрание не е дало предварителна санкция и не е било информирано. Проектът на „Възраждане“ за прекратяване на споразумението не е гласуван, защото кворумът пада (регистрирани 91 депутати). Грешна е втората дата. Кабинетът „Гюров“ не приключва 20 дни след подписването. 52-ото Народно събрание избира Румен Радев за премиер на 8 май 2026 г., 39 дни след подписването. Думата „ангажименти“ има опора в текста, но с уговорка: самото споразумение казва, че „не попада в обхвата на Виенската конвенция за правото на договорите“ и „предвижда политически ангажименти“. Правителството обяснява, че в него няма правно обвързващи задължения. Мандат от парламента не е правно задължителен за такъв документ. Въпросът е политически: дали служебен кабинет трябва да подписва 10-годишен документ при действащ парламент. Източници
Други проверки zakogo: Й45 Опровергано (20 дни преди края на мандата: кабинетът остава до 08.05); Й44 и Й46 Потвърдено (без мандат; 10 години, политически ангажименти) | |||
| 0:36:59 | Гюров | Гюров твърди, че в България има взривове и паднали дронове, потънали кораби и загинали моряци и че Черно море е станало по-несигурно от Персийския залив. | Вярно, но непълно |
„Точно искам да кажа, че имаме взривове на наша територия, имаме паднали дронове, имаме потънали кораби, има моряци, които са загинали. Всъщност Черно море стана по-несигурно отколкото Персийския залив.“ Вярно, но непълно
Взрив и паднали дронове: на 8 август 2026 г. дрон, влязъл от Румъния, избухва на около 100 м навътре в българска територия и на 1 км от компресорна станция на Трансбалканския газопровод (gov.bg, 08.08.2026). На 14 октомври в парламента премиерът говори и за „дрона, който падна до Кардам“ (стенограма НС, 14.10.2026). Потънали кораби има (вижте проверката на p1-30). Загинали моряци: екипажът на „Алфа Ватан“ не е открит. Търсенето е прекратено на 6 октомври, а ръководителят на спасителния център казва, че следи „вероятно няма и да има“ (Факти, 07.10.2026). Броят на моряците официално не е потвърден. В същата парламентарна стенограма Радев казва „имаме загинали хора“. Двама загинали са потвърдени при удар на 5 октомври, но в румънската зона. Персийският залив: сравнението има основа. Financial Times, по данни на Ambrey и Международната морска организация, определя Черно море като най-смъртоносния морски маршрут за 2026 г. Там са ударени над 570 кораба и има поне 40 загинали моряци, срещу 120 инцидента и 24 загинали в Ормузкия проток и Близкия изток (Riviera, 27.10.2026). Тези данни обаче описват морето като цяло, където повечето удари са край Украйна и Русия. Пазарните оценки показват много по-нисък застрахователен риск за рейсовете до България и Румъния. Източници
Други проверки zakogo: Потвърдено за падналите дронове (Г27); за Персийския залив: няма официален документ, който да сравнява | |||
| 0:37:53 | Гюров | Гюров твърди, че договорът с „Боташ“ е подписан от служебно правителство за 13 години, че от него не може да се излезе и че България ще плаща по него 13 години. | Вярно, но непълно |
„Докато, например, споразумението или договора с БОТАШ, който пак е подписан от служебно правителство за 13 години, това е една врата, която не може да се затвори.“ Вярно, но непълно
Министерството на енергетиката съобщава, че споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“ е подписано на 3 януари 2023 г. в Министерския съвет, при служебния енергиен министър Росен Христов от кабинета на Гълъб Донев, назначен от президента Радев. Срокът е 13 години (МЕ, 03.01.2023). Тази част е вярна. За „врата, която не може да се затвори“: по публикуваните сведения договорът няма клауза за предоговаряне или прекратяване, а едностранното му прекратяване би струвало около 3 млрд. лв. обезщетения (БТА, юли 2026 г.). През 2025 г. министър Жечо Станков оценяваше цената на изхода на над 2 млрд. евро. Излизане без огромна неустойка наистина няма. Пропуснат е съществен факт. На 6 юли 2026 г. „Булгаргаз“ и „Боташ“ подписаха протокол, с който договорът се замразява за 15 месеца. През това време се плаща само реално използваният капацитет, а страните предоговарят условията (Министерски съвет, 06.07.2026). „Вратата“ значи не е затворена, но е поне частично притворена. Затова не е сигурно, че България ще плаща по първоначалните условия цели 13 години. Оценката „един човек има цялата власт“ (p2-34) е политическа и не се оценява. Заслужава уточнение, че на 3 януари 2023 г. 48-ото Народно събрание още заседаваше: то е разпуснато с указ от 2 февруари 2023 г. (БНТ). Източници
| |||
| 0:38:03 | Гюров | Гюров твърди, че заради договора с „Боташ“ България плаща всеки ден по половин милион (веднъж казва долара) и че това задължение не може да бъде прекратено. | Подвеждащо |
„Ние всеки ден плащаме по половин милион долара заради този договор.“ Подвеждащо
По първоначалните условия таксата за резервиран капацитет е около 1 млн. лв. на ден (около 512 хил. евро), дължима независимо дали газ се пренася. Министър Станков дава „около 1 050 000 лева“ на ден (БТА, 21.05.2025). Порядъкът „половин милион“ (евро или малко над половин милион долара) е верен за първоначалния договор. Сегашното време („всеки ден плащаме“) обаче не отговаря на фактите към датата на дебата. Първо, „Булгаргаз“ не плаща месечните фактури за капацитет от юли 2024 г.: сумите се трупат като задължение, не се изплащат. Второ, с протокола от 6 юли 2026 г. договорът е замразен за 15 месеца и през този срок се плаща само реално използваният капацитет (Министерски съвет, 06.07.2026). Премиерът Радев заяви, че за неизползван капацитет няма да се плаща (Mediapool, юли 2026). Вярно е, че договорът е много скъп: загубата на „Булгаргаз“ за 2025 г. е 267,2 млн. лв., а 250,4 млн. лв. от нея са разходи за неизползван капацитет по „Боташ“ (News.bg, 08.07.2026). Тезата, че задължението „никой не може да затвори“, също пренебрегва замразяването и започналото предоговаряне. Тези два факта са станали близо четири месеца преди дебата. Източници
| |||
| 0:38:09 | Гюров | Гюров твърди, че Йотова не е критикувала служебното правителство, подписало договора с „Боташ“, когато той е бил сключен. | Вярно |
„И госпожо Йотова, аз не чух вашето мнение към този договор и защо тогава, когато беше подписан,“ Вярно
Не открихме публична критика на Йотова към договора или към кабинета „Донев“ по този повод, нито през 2023 г., нито по-късно. Тя е говорила за договора в положителен тон. На 2 февруари 2023 г., месец след подписването, вицепрезидентът Йотова предаде след среща с турския вицепрезидент Фуат Октай, че споразумението „Боташ“–„Булгаргаз“ е сключено три седмици след срещата Радев–Ердоган и е осигурило доставките на газ за България (БТА, 02.02.2023). На 11 април 2025 г. тя каза, че договорът е сключен в „изключително труден и несигурен период“, че е гарантирал сигурността на доставките и че може да бъде предоговорен (БТА, 11.04.2025). В самия дебат тя го защити: „тепърва ще бъде полезен“. Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Г32): няма официален документ, сверяват само с официални източници | |||
| 0:38:32 | Йотова | Йотова твърди, че със споразумението Гюров е поел ангажимент България да предаде на Украйна реакторите от АЕЦ „Белене“. | Подвеждащо |
„това не е отворена врата. Това са поети ангажименти. Поехте ангажиментите да предадем на украинците реактори, реакторите от Белене.“ Подвеждащо
В споразумението пише: „Участниците ще продължат да работят по потенциалната продажба на оборудване, придобито за проекта АЕЦ „Белене“, на Украйна, и ще предприемат необходимите стъпки за финализиране на процеса.“ Тоест има политически ангажимент да се работи за сделка, а не просто „отворена врата“. Тук обаче става дума за продажба, и то „потенциална“, а не за предаване. Процесът не започва с Гюров. С решение от 6 юли 2023 г. (ДВ, бр. 59/2023) 49-ото Народно събрание възлага на министъра на енергетиката да преговаря с Украйна за продажба на оборудването на цена не по-ниска от 601 617 133 евро. Затова в текста е записано „ще продължат“. В Киев Гюров заявява, че решението за реакторите трябва да вземе парламентът. Правителството на Радев продължава същите разговори. На 3 юли 2026 г. Радев казва в парламента, че е обсъдил реакторите със Зеленски и му е предложил „Белене“ да се изгради съвместно с европейски средства. Споразумението само по себе си не прехвърля нищо. Източници
| |||
| 0:38:41 | Йотова | Йотова твърди, че със споразумението Гюров е поел ангажименти за производство на дронове, и намеква за личен интерес на него или спонсорите му. | Подвеждащо |
„Поехте ангажименти за производство на дронове. Може би вие или вашите спонсори от това лично сте заинтересовани.“ Подвеждащо
В текста няма клауза за производство на дронове. Съвместно производство се споменава за „приоритетни оръжия и боеприпаси“ и „индустриални линии за съвместно производство на необходимите видове боеприпаси“. Безпилотните апарати се появяват като технология, за която страните отчитат ползите от трансфер на технологии и съвместни експериментални тестове, както и в обучението (безпилотни системи и противодействие на тях). Йотова все пак има известна основа. На пресконференцията след подписването Зеленски обявява „съвместно производство на различни оръжия, включително дронове“ на територията на двете страни (Kyiv Independent). Това е заявено намерение около подписването, а не ангажимент в документа. За да се случи, ще трябват отделни договори и финансиране. За намека за личен интерес не е посочено никакво доказателство и той не се оценява като факт. Източници
| |||
| 0:38:49 | Йотова | Йотова твърди, че чрез споразумението България се е ангажирала с Коалицията на желаещите, а това означава присъствие на български войници в Украйна след примирие. | Подвеждащо |
„Поехте ангажимента, чрез това споразумение, България да участва в коалиция на желаещите. Тоест, това е присъствие на български войници след някога примирие в Украина. Нещо, което аз категорично възразявам и това е моята позиция“ Подвеждащо
Първата част има основание. В раздела „Справедлив и устойчив мир“ споразумението казва, че участниците „оценяват високо важната работа на Коалицията на желаещите и потвърждават своята ангажираност към нейните дейности“. Това е политическа декларация. Втората част не следва от текста. В документа няма нито дума за изпращане на български военни в Украйна. Предвидено е обучение на украински военни в България и по линия на ЕС и НАТО, както и плаване на украински офицери на български кораби. Според Парижката декларация от 6.01.2026 г. многонационалните сили се формират от приноса на „желаещите държави“ и се разполагат след прекратяване на огъня. Всяка държава сама решава дали да участва. Изпращането на български въоръжени сили извън страната може да бъде разрешено само от Народното събрание (чл. 84, т. 11 от Конституцията). Тогавашният премиер Желязков описва българския принос към коалицията още през октомври 2025 г.: антиминни и спомагателни кораби и летищна инфраструктура, без войници. Външният министър Петрова-Чамова казва, че формат с членство няма. Източници
| |||
| 0:39:26 | Йотова | Йотова твърди, че Гюров е бил служебен премиер при действащо Народно събрание и не го е попитал, преди да подпише споразумението. | Вярно |
„Вие бяхте служебен министър-председател във време, в което действаше Народното събрание.“ Вярно
След промените в Конституцията от 2023 г. (ДВ, бр. 106) чл. 99, ал. 5 вече не предвижда президентът да разпуска парламента, когато назначава служебно правителство. Чл. 64, ал. 4 казва, че пълномощията на старото Народно събрание се прекратяват едва с клетвата на новоизбраните депутати. Указът от 19.02.2026 г. назначава кабинета и насрочва избори, но не разпуска парламента. 51-вото Народно събрание наистина заседава след подписването. На 1 април 2026 г. то провежда извънредно заседание (182 регистрирани депутати при откриването) и обсъжда точно това споразумение. Депутат от БСП казва „имаме действащ парламент“. Няма данни правителството да е внесло проекта в парламента или да е поискало мнение преди 30 март. В същото заседание депутати казват, че парламентът не е бил информиран и не му е представен проект. Правно задължение за консултация няма: през 2024 г. председателят Киселова заявява, че подписването е компетентност на правителството. Самият факт обаче, че Гюров не е попитал парламента, е верен. Източници
Други проверки zakogo: Й51 и Й52 Потвърдено | |||
| 0:39:30 | Йотова | Йотова твърди, че споразумението е писано две години преди Гюров да отиде в Киев, че е безкрайно остаряло и в него няма дума за дипломация. | Невярно |
„Защо не попитахте Народното събрание, защо не чухте народните представители, а подписахте споразумение, което, впрочем, беше писано две години преди вие да отидете в Киев и това споразумение даже е скрайно остаряло. Там даже няма дума за дипломация.“ Невярно
Проектът наистина е по-стар. Министерският съвет го одобрява като основа за преговори с Решение № 682 от 4.11.2024 г., както цитира Киселова в парламента на 19.12.2024 г.. Това е около 17 месеца преди подписването, така че „две години“ е приблизително вярно. Подписаният текст обаче не е остарял. Той е допълван и цитира документи от 2025 и 2026 г.: резолюция на Съвета на Европа от 9.07.2025 г., Конвенцията от Хага от 16.12.2025 г., съвместното изявление за газа от 24.02.2026 г., Коалицията на желаещите. Твърдението „няма дума за дипломация“ е опровергано от самия текст. България ще подкрепя Украйна във всички измерения – „политическо, финансово, военно, хуманитарно и дипломатическо“. Има отделен раздел „Справедлив и устойчив мир“, в който страните ще работят за „всеобхватен, справедлив и траен мир“. Има и сътрудничество по публична дипломация. Вярно е само, че текстът не предвижда преговори с Русия: мирът е „при условия, определени от Украйна“. Източници
| |||
| 0:39:57 | Йотова | Йотова твърди, че договорът с „Боташ“ е станал нужен, защото Кирил Петков и Асен Василев „за една нощ“ прекъснаха доставките на руски газ, което наложило бързо решение на служебния кабинет. | Невярно |
„Боташ стана, защото господин Кирил Петков и господин Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руски газ за България. [...] И това трябваше да бъде много експресно решение на служебното правителство.“ Невярно
Доставките спря „Газпром експорт“. На 26 април 2022 г. той уведоми „Булгаргаз“, че прекратява доставките от 07:00 ч. на 27 април, защото българската страна не прие новата схема за плащане в рубли по указ на Путин. „Булгаргаз“ определя спирането като едностранно, при изпълнени задължения за април (Булгаргаз, 02.05.2022). Председателят на ЕК фон дер Лайен на 27 април 2022 г. го нарече опит за изнудване (ЕК). През юли 2024 г. „Булгаргаз“ заведе арбитраж срещу „Газпром експорт“ в Париж за над 400 млн. евро вреди от „едностранното преустановяване“ на доставките (Булгаргаз, 09.07.2024). Правителството „Петков“ отказа рублевата схема, но прекъсването е решение на „Газпром“. Връзката с „Боташ“ също не се потвърждава от официалния източник. Договорът е подписан на 3 януари 2023 г., осем месеца след спирането. Министерството на енергетиката го свързва със сигурността на доставките след войната в Украйна и със срещата Радев–Ердоган три седмици по-рано, а не с извънредна ситуация (МЕ, 03.01.2023). Източници
| |||
| 0:40:36 | Гюров | Гюров твърди, че по договора с „Боташ“ България дължи близо 400 милиона, които ще докарат „Булгаргаз“ до фалит. | Вярно, но непълно |
„Това, което виждаме, са близо 400 милиона долара, които ние дължим и които ще докарат до фалит „Булгаргаз“.“ Вярно, но непълно
Последните официални цифри са малко под 400 млн. На 7 юли 2026 г. премиерът Радев заяви, че натрупаният дълг към „Боташ“ е 360 млн. долара, тъй като от юли 2024 г. не е плащано (Economic.bg, 07.07.2026). На 12 юли министър Ива Петрова говори за около 360 млн. евро (Fakti, 12.07.2026). Към 30.09.2025 г. Министерският съвет посочва над 600 млн. лв. (gov.bg). „Близо 400 милиона“ леко закръгля нагоре. Според министър Петрова по време на предоговарянето лихви по натрупаните задължения не текат и ще се търси механизъм за уреждането им, „без да се натоварва бюджетът“. Как точно ще стане, не е публично. Финансовият натиск върху „Булгаргаз“ е реален. Загубата за 2025 г. е 267,2 млн. лв., почти изцяло от неизползван капацитет по „Боташ“ (250,4 млн. лв.). Одиторът е дал квалифицирано мнение, защото смята договора за обременяващ (Frognews). „Ще докарат до фалит“ обаче е прогноза. Официален документ за неплатежоспособност няма, а замразяването спира натрупването на нов дълг. Източници
| |||
| 0:40:43 | Гюров | Гюров твърди, че доставките на газ през 2022 г. не ги е спряло българското правителство, а „Газпром“, едностранно. | Вярно |
„Сега не правителството българското спря доставките на газ, а Газпром спря едностранно доставките на газ и искаше да остави цяла България на тъмно и на студено, но правителството тогава действа бързо и беше осигурил течен газ, който можеше да бъде доставен.“ Вярно
На 26 април 2022 г. „Газпром експорт“ уведоми „Булгаргаз“, че спира доставките от 07:00 ч. на 27 април, понеже България не прие плащане по новата рублева схема. „Булгаргаз“ сочи, че задълженията за април са изпълнени и определя прекратяването като едностранно (Булгаргаз, 02.05.2022). Европейската комисия също говори за едностранно спиране (ЕК, 27.04.2022). Контекст: решението на българската страна е отказът да се приеме рублевата схема, която противоречи на действащия договор до края на 2022 г. Спирането на газа е решение на „Газпром“, за което „Булгаргаз“ търси над 400 млн. евро обезщетение в арбитраж (Булгаргаз, 09.07.2024). Частта за „на тъмно и на студено“ е оценка за намерение и не се проверява. Източници
Други проверки zakogo: Потвърдено (Г34) | |||
| 0:41:02 | Гюров | Гюров твърди, че правителството „Петков“ бързо е осигурило втечнен газ, а после шест кораба са отказани, „за да може после да се купува скъп газ“. | Вярно, но непълно |
„имаше 6 кораба, които бяха отказани, за да може после да се купува скъп газ.“ Вярно, но непълно
На 28 юли 2022 г. министър Александър Николов от кабинета „Петков“ обяви договор за 7 танкера втечнен газ от американски доставчик (Cheniere): 3 до края на 2022 г. и 4 през 2023 г., на цена около 30 долара/MWh под средната за Европа. Капацитет на гръцкия терминал „Ревитуса“ беше резервиран само за първото карго, през октомври (МЕ, 28.07.2022). Офертата трябваше да се потвърди до 19 август, вече от следващото правителство. На 19 август 2022 г. служебният министър Росен Христов (кабинет „Донев“) прие едно карго за октомври и отказа две за ноември и декември. Като причина посочи, че не са договорени слотове за разтоварване на конкурентни цени. Опцията за още четири танкера през 2023 г. отпадна (МЕ, 19.08.2022). Шест от седемте кораба наистина не са взети. Cheniere е отказала да удължи срока (LNG Prime). Неточното е в два пункта. „Осигурило“ е силно: имало е обвързваща оферта, но без уредени слотове за повечето доставки. А „за да се купува после скъп газ“ приписва намерение, което документите не показват. Официалната причина са скъпите слотове, а доколко по-късните покупки са били по-скъпи, не е проверено тук. Източници
| |||
| 0:41:11 | Гюров | Гюров твърди, че споразумението е било в парламента и председателят на Народното събрание го е върнал на правителството с мотива, че подписването е правомощие на кабинета. | Вярно, но непълно |
„Нека само да кажем, че той било в Народното събрание и тогава председателя на Народното събрание го връща към правителството и казва, че правомощието за подписване на това споразумение е в правителството.“ Вярно, но непълно
Стенограмата от 19 декември 2024 г. показва, че тогавашният служебен премиер Главчев е поискал от парламента мандат да подпише споразумението. „ДПС – Ново начало“ внася проект на решение за това. Председателят Наталия Киселова отказва да го постави за гласуване. Мотивът ѝ е, че сключването на споразумението е „в компетентността на правителството съгласно чл. 105, ал. 1 от Конституцията“. Тя добавя, че Решение № 682 на Министерския съвет от 4.11.2024 г. вече упълномощава премиера да подпише и той трябва да се съобрази с него, вместо да прехвърля отговорността на парламента. Същината на твърдението е вярна. Формално Киселова не „връща“ документ, а отказва да внесе проект на решение за мандат, и това е нейна позиция, а не решение на парламента. Подписаният през 2026 г. текст също не е съвсем същият: той цитира документи от 2025 и 2026 г. (напр. съвместното изявление от 24.02.2026 г. и Конвенцията от Хага от 16.12.2025 г.), т.е. е бил допълван. Източници
Други проверки zakogo: Г37 Потвърдено | |||
| 0:41:30 | Гюров | Гюров твърди, че в споразумението няма нито един текст с поет ангажимент, че то е рамково и всеки договор по него подлежи на ратификация от Народното събрание. | Подвеждащо |
„че в това споразумение има поети ангажименти, посочете един текст, в който има ангажимент. Това е рамково споразумение, на базата на което могат да бъдат подписани договори и всеки един от тези договори подлежи на ратификация от Народното събрание.“ Подвеждащо
Вярно е, че споразумението не е правно обвързващ договор. В заключителните разпоредби пише, че то не попада в обхвата на Виенската конвенция и „предвижда политически ангажименти“. Може да бъде прекратено с писмено уведомление и шестмесечен срок. На 3 юли 2026 г. и премиерът Радев казва в парламента, че България „не е поела никакъв конкретен ангажимент“. Невярно е, че в текста няма ангажимент. Документът говори за „поемането на дългосрочни двустранни ангажименти“. В него многократно се казва „България се ангажира“: да допринася за развитието на украинските сили за сигурност и отбрана, да подкрепя възстановяването на Украйна, да създаде условия за транспортни маршрути. Страните „потвърждават своята ангажираност“ към Коалицията на желаещите и ще предприемат стъпки за финализиране на продажбата на оборудването за „Белене“. Това са политически, не правни ангажименти, но са ангажименти. Текстът не казва, че договорите по него подлежат на ратификация. Той предвижда, че „упълномощените институции“ могат да сключват изпълнителни и технически споразумения. Ратификация се изисква само за договорите, изброени в чл. 85, ал. 1 от Конституцията (с политически или военен характер, с финансови задължения и др.). Част от бъдещите договори може да попаднат там, но „всеки един“ е преувеличение. Източници
Други проверки zakogo: Г38 Опровергано: текстът говори за „дългосрочни двустранни ангажименти“ и не казва нищо за ратификация | |||
| 0:41:52 | Гюров | Гюров твърди, че споразумението никъде не предвижда български войници да отиват в Украйна, а предвижда български компании да участват във възстановяването на Украйна след мир. | Вярно, но непълно |
„Само да кажем, че никъде в това споразумение не се предвижда български войници да отиват в Украина. Това, което се предвижда, са българските компании да могат да участват във възстановянето на Украина след като се наложи мир.“ Вярно, но непълно
Първата част е вярна. В пълния текст няма разпоредба за изпращане на български военни в Украйна. Военното сътрудничество е обучение на украински персонал в България и по механизмите на ЕС и НАТО, учения, доставки според възможностите и „в съответствие с приложимите решения на Народното събрание“. Втората част също има опора. Раздел 3 „Възстановяване и реконструкция“ предвижда бизнес партньорства и насърчаване на „съответните частни сектори“ във възстановяването. България се ангажира да подкрепя конкретни проекти в енергетиката, строителството, водите, цифровизацията и др., и да има „положителен принос в процеса на следвоенното възстановяване“. Две неща са пропуснати. Първо, споразумението потвърждава политическа ангажираност към дейностите на Коалицията на желаещите, а една от тях е многонационалните сили след примирие. Второ, подкрепата за възстановяване не е обвързана само с периода „след мир“, а с текущото възстановяване. Българските компании не са назовани изрично. Източници
Други проверки zakogo: Г39 и Г40 Потвърдено | |||
| 0:43:22 | Гюров | Гюров твърди, че като част от НАТО в България в момента има съюзнически войски. | Вярно |
„И за наше щастие в момента сме част от най-силният отбранителен съюз в света. И това включва също присъствието на съюзнически войски,“ Вярно
Многонационалната бойна група на НАТО в България продължава да е разположена. Рамкова държава е Италия, а участват Албания, Хърватия, Гърция, Черна гора, Северна Македония, Турция и САЩ (състав към юни 2026 г., страницата е обновена на 29.09.2026) (НАТО). Силите се сменят на ротационен принцип. Последната смяна на българския контингент на полигон „Ново село“ е през юли 2026 г. Източници
| |||
| 0:43:40 | Йотова | Йотова твърди, че съюзническите сили са на ротационен принцип и че доскоро в България е имало многонационална бригада, която е изпълнила ангажиментите си и е напуснала по предварителна програма на НАТО. | Подвеждащо |
„Убикновено те са на ротационен принцип. Така че до съвсем скоро имаше такава многонационална бригада тук. Тя си изпълни своите ангажименти. и това е по предварителната програма на нашите партньори от НАТО.“ Подвеждащо
Ротационният принцип е верен (НАТО). Съюзническото присъствие обаче не е приключило. Многонационалната бойна група с рамкова държава Италия продължава да е в България. Тя е на ниво бойна група, а не бригада. НАТО казва само, че съюзниците упражняват способността да я подсилят до бригада, и не съобщава за напуснала бригада. Единственото известно изтегляне на ниво бригада е национално решение на САЩ от октомври 2025 г. Тогава 2-ра бригада на 101-ва въздушнодесантна дивизия, с подразделения в Румъния, България, Унгария и Словакия, се прибира без смяна (France 24, 29.10.2025). Това е американска, не многонационална бригада. Решението е на Вашингтон, който предварително е уведомил НАТО, а не е част от програма на Алианса. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Й58): НАТО не говори за напуснала бригада | |||
| 0:44:14 | Гюров | Гюров твърди, че български войници няма да отидат в Украйна, защото има две решения на Народното събрание срещу това, и че е внесена нова декларация, която обхваща и мироопазващи сили. | Вярно, но непълно |
„че никога български войници няма да отидат в Украина, защото има взети решения на Народното събрание и всякакви спекулации по тази тема са откровени лъжи.“ Вярно, но непълно
В регистрите на парламента намерихме един такъв акт. Декларацията на 51-вото Народно събрание от 21.02.2025 г. (ДВ, бр. 16/2025) изразява позицията му „за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна“. Проектът ѝ е озаглавен с уточнението „извън съюзните ангажименти“ в НАТО, ЕС, ООН и ОССЕ. Второ решение със същия предмет не открихме. Това е декларация, т.е. политическа позиция, а не правна забрана. Новата декларация съществува. На 28.10.2026 г. е внесен проект (сигн. 52-654-03-4), според Клуб Z от „Демократична България“. Той е „за неучастието на български въоръжени сили на територията на Украйна“, без ограничението „във военни действия“, т.е. обхваща всякакво присъствие, както казва Гюров. Към деня на дебата не е гласуван. Истинската гаранция е в Конституцията: само Народното събрание може да разреши изпращане на въоръжени сили извън страната (чл. 84, т. 11). „Никога“ е обещание и не се оценява. Източници
| |||
| 0:44:37 | Йотова | Йотова твърди, че Гюров е подписал споразумението тайно, ангажирайки България с Коалицията на желаещите, чиято текуща дейност е обучение на войници като мироопазващи сили за след мира. | Подвеждащо |
„вие поемате ангажимента за участието ни в Коалиция на желащите. В момента предмета на дейност, ако и това не знаете, на Коалиция на желащите е обучението на войници от страните в тази коалиция, като мироопазващи сили след мира в Украина.“ Подвеждащо
Подписването не е тайно. То е обявено на съвместна пресконференция със Зеленски на 30.03.2026 г. и в съобщение на правителството същия ден. Пълният текст е публикуван от Министерския съвет на 31 март. Вярно е, че парламентът не е бил информиран предварително, както казват депутати на 1 април. Йотова тогава определя действието като нарушение на диалога между институциите (bTV). Ангажираността към коалицията наистина е записана в текста, но само като политическа декларация (виж проверката на p1-64). Описанието на текущата дейност на коалицията е частично. В изявлението от 13.07.2026 г. се казва, че Многонационалните сили за Украйна са „готови да действат“ след надеждно прекратяване на огъня и че през следващите месеци ще има учения. Същото изявление обаче говори и за противовъздушна отбрана, далекобойни способности, санкции и „сенчестия флот“. Тези сили не са описани като мироопазващи по модела на ООН, а като сили за възстановяване на украинската армия и за даване на увереност на Украйна. Източници
Други проверки zakogo: Й59 Недоказано (обявено на 30.03; дали президентът и НС са знаели предварително, не е ясно); Й60 Недоказано | |||
| 0:45:41 | Йотова | Йотова твърди, че партиите, които са издигнали и подкрепят Гюров, са гласували България да участва в Коалицията на желаещите. | Невярно |
„Аз за прогресивна България съм сигурна, че ще подкрепят такава декларация, но не съм сигурна за партиите, които ви издигнаха и ви подкрепят, господин Гюров, защото те са гласували за това България да участва в коалиция на желаещите, която в момента се занимава с подготовка на войници за влизането в Украина след мира.“ Невярно
Гласуване за участие в коалицията не е имало. В отговор на парламентарен въпрос външният министър Велислава Петрова-Чамова казва, че няма акт нито на Министерския съвет, нито на Народното събрание, с който България да е станала част от коалицията. Форматът е неформален, без членство (БНТ, 31.07.2026). Не открихме такова гласуване и в регистрите на парламента. България се включва в работата на коалицията през 2025 г., при правителството на Росен Желязков. Премиерът описва българския принос през октомври 2025 г.. В това правителство участва и БСП, която сега подкрепя Йотова. ПП–ДБ са в опозиция. Източници
Други проверки zakogo: Й61 Непроверимо (акт или гласуване не е намерено) | |||
| 0:46:10 | Гюров | Гюров твърди, че участието на България в Коалицията на желаещите отваря вратата за участие на български фирми във възстановяването на Украйна. | Подвеждащо |
„Защото това отваря вратата към участието на български фирми във възстановянето на Украина.“ Подвеждащо
Документите на коалицията не обвързват участието с възстановяването. Парижката декларация е за гаранции за сигурност. Изявлението от 13.07.2026 г. е за военна помощ, противовъздушна отбрана и санкции. В нито един от двата документа няма механизъм за възстановяване или поръчки. Разпоредбите за участие на частния сектор във възстановяването, на които Гюров се позовава и по-рано в дебата, са в двустранното споразумение с Украйна (раздел 3), а не в коалицията. Връзката, която той прави, може да е косвена и политическа, но в публичен документ тя не е подкрепена. Източници
Други проверки zakogo: Г47 Непроверимо (причинно-следствена оценка) | |||
| 0:46:18 | Йотова | Йотова твърди, че в документа на коалицията няма нищо за възстановяване на Украйна и че единственият ѝ предмет на дейност е подготовката на мироопазващи сили. | Подвеждащо |
„Няма такова нещо в този документ. Държа да го кажа пред нашите зрители. Единственият предмет на дейност е точно подготовката на мироопазващите сили.“ Подвеждащо
Ако „документът“ е декларацията на коалицията, първата част е вярна. Парижката декларация от 6.01.2026 г. не говори за възстановяване. Икономическата част на изявлението от 13.07.2026 г. е за санкции и замразените руски активи. „Единственият предмет на дейност“ обаче е невярно. Парижката декларация описва пет направления: участие в механизъм за наблюдение на примирието, дългосрочна подкрепа за украинската армия, многонационални сили за Украйна, обвързващи ангажименти при ново нападение и отбранително сътрудничество, включително съвместно производство. Изявлението от юли добавя противовъздушна отбрана, далекобойни способности и мерки срещу „сенчестия флот“. Многонационалните сили са само едно от тези направления. Ако „документът“ е споразумението от Киев, твърдението е невярно и в първата си част: там има отделен раздел „Възстановяване и реконструкция“. Източници
| |||
| 0:46:29 | Йотова | Йотова твърди, че подготовката на мироопазващите сили става във френски форт, който тя назовава „Сен Валериан“. | Вярно, но непълно |
„Дори ще си спомня сега името на френския форт, в който това става. Мисля, че, ако не се лъжа, беше Сен Валериан.“ Вярно, но непълно
Щабът на Многонационалните сили за Украйна е във форт Мон-Валериен, западно от Париж. Макрон и Зеленски го посещават на 17.11.2025 г. (Euronews). Парижката декларация говори за оперативен щаб на коалицията в Париж. През юли 2026 г. самата Йотова го назовава правилно, „Форт Мон-Валериен“ (News.bg). Името е леко сбъркано, а тя сама уточнява „ако не се лъжа“. По-съществено е, че там е щабът за планиране и командване, а не място, където се обучават войници. Източници
Други проверки zakogo: Й64 Недоказано (gov.uk говори за щаб в Париж, не за форт) | |||
| 0:46:35 | Йотова | Йотова твърди, че далновидни български военни и политици са осуетили изпращането на български военнослужещи дори в сегашната подготовка на коалицията. | Непроверимо |
„Но слава Богу, че има дълновидни български и военни, и политици, които осуетиха изпращането дори сега в подготовката на българските възможности.“ Непроверимо
Не открихме публичен документ, който да показва, че е имало план за командироване на български военни в щаба или ученията на многонационалните сили и че той е бил спрян. Документирано е друго: решения България да не дава войници. През октомври 2025 г. премиерът Желязков определя приноса като кораби и инфраструктура, без военни в зоната на конфликта. През юли 2026 г. Йотова сама казва, че тогавашното правителство е решило България да не се включва в многонационалния корпус (News.bg). На 14.07.2026 г. Радев отказва участие в коалицията. Министърът на отбраната Стоянов казва същия ден, че България „не е подписвала никакви документи“ (Novinite.bg/БТА). Тези решения не доказват, че някой е „осуетил“ конкретно изпращане. Източници
Други проверки zakogo: Й65 Недоказано | |||
| 0:46:45 | Гюров | Гюров твърди, че резултатът от действията на хвалените от Йотова държавници е излизането на България от Коалицията на желаещите и поставянето ѝ в изолация. | Вярно, но непълно |
„Това, което осуетиха тези държавници, излизането на България от коалицията на желащите, поставянето на България в изолация и прекъсването на възможността българската индустрия да се развива“ Вярно, но непълно
На 14.07.2026 г. в Париж премиерът Радев отказва поканата на Макрон и заявява: „Ние не участваме в коалиция, която настоява за продължаваща финансова и военна помощ за Украйна“ (gov.bg). На следващия ден правителството потвърждава решението България да не участва в консултациите на коалицията. Преди това България участва: правителството на Желязков определя принос през 2025 г., а Гюров участва във видеоконференцията на коалицията на 24.02.2026 г. (Novinite). В този смисъл България наистина излиза от коалицията. Формално оттегляне обаче няма, защото, по думите на външния министър, формално членство не е имало. „Изолация“ и „прекъсване на възможностите за индустрията“ са оценки и не се проверяват. Решението е на кабинета „Радев“, който Йотова подкрепя. Източници
Други проверки zakogo: Г48 Недоказано (МС потвърждава неучастие, но не и че това са „държавниците“ на Йотова) | |||
| 0:47:52 | Гюров | Гюров твърди, че жп линията Русе–Букурещ ще бъде спряна от април, а западната линия през Калотина – от януари. | Вярно, но непълно |
„Железопътните маршрути на север към Букурещ, от Русе към Букурещ, ще бъде спряна линията от април месец, а пък на запад през Калотина ще бъде спряна от януари.“ Вярно, но непълно
На 28 август 2026 г. Министерството на транспорта съобщи, че в Румъния се предвижда пълно прекъсване на движението по направлението Гюргево Север – Русе от април до декември 2027 г. Частта за Русе е вярна (МТС, 28.08.2026). За западната посока същото съобщение казва, че Сърбия планира затваряне на участъка Ниш – Димитровград (продължението на линията през Калотина) за около 200 дни, от септември 2026 г., а не от януари. По-късна медийна публикация, позоваваща се на E-80 NEWS, сочи очаквано спиране от януари 2027 г. (Blitz, 05.09.2026). Официално потвърждение за януари не открихме. Става дума за временни ремонтни затваряния (около 200 дни в Сърбия, 9 месеца в Румъния), а не за трайно прекъсване. Министър Георги Пеев е предложил предварителни часови слотове за товарни влакове, за да не се стигне до пълно прекъсване. Източници
Други проверки zakogo: Русе: Потвърдено (Г51); Калотина от януари: Недоказано (Г52), МТС сочи септември 2026 | |||
| 0:48:12 | Гюров | Гюров твърди, че четири от всеки десет български граждани са заети в производство, търговия и транспорт. | Вярно, но непълно |
„Четири от всеки 10 български граждани са заети в производство, търговия и транспорт.“ Вярно, но непълно
По данни на НСИ, цитирани от Министерството на труда, през 2025 г. заетите на 15 и повече години са 2 930,1 хил. От тях в „Търговия; ремонт на автомобили“ са 515,1 хил., в „Преработваща промишленост“ 470,9 хил. и в „Транспорт, складиране и пощи“ 191,8 хил. (МТСП, кратък анализ 2025). Общо това са 1 177,8 хил. души, или 40,2% от заетите. Делът „четири от десет“ е точен, но за заетите, не за „гражданите“: от цялото население това е под една пета. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Г53): 4 от 10 заети, не граждани | |||
| 0:49:48 | Йотова | Йотова твърди, че като премиер Кирил Петков е щял да предаде позицията за Северна Македония, тръгнал е „един понеделник“ към Скопие, за да я смени, и тогава спешна консултативна среща при Радев е осуетила това. | Подвеждащо |
„Но аз искам да напомня и нещо друго. Добре, че така стана тази дискусия, защото когато господин Кирил Петков беше министър-председател, съвсем спокойно мога да заявя пред нашите български граждани, че българската позиция буквално беше спасена в 12 без 5, тъй като той щеше да предаде българската позиция. И тогава ще напомня само, че се състоя една изключително спешна среща, консултативна, пред тогавашния президент господин Румен Радев, който усуети тази възможност.“ Подвеждащо
Има реално събитие в основата. Радев свиква КСНС на 10 януари 2022 г., седмица преди посещението на Петков в Скопие на 18 януари. Становището на съвета изисква съгласието за преговори да не се обвързва „със срокове“, а с реални резултати, включително за правата на македонските българи (президент.бг, 11.01.2022). Дотогава Петков говори публично за нов процес с кратък срок от около шест месеца. На 1 февруари Радев казва, че посещението е било „твърде рано“ (БНТ, 01.02.2022). Хронологията в дебата обаче е обърната. Съветът е свикан преди пътуването, а не след като Петков „е тръгнал“. Пътуването е във вторник, 18 януари. Позицията не е сменена: блокадата продължава до решението на парламента от 24 юни 2022 г. Твърдението, че Петков „щял да предаде“ позицията, е оценка на намерения, която документите не потвърждават. В същия спор Йотова казва, че Петков е бил „с мен в Скопие“. Публикацията на президентството от онзи период я показва в Битоля на 16 април 2022 г., а не в Скопие (президент.бг, 16.04.2022). Тази публикация не споменава присъствие на Петков. Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Й70, Й76); Недоказано (Й78): в Битоля, не в СкопиеSega (not a fact-check): Петков съди Йотова; казва, че общото пътуване е било до Битоля | |||
| 0:50:27 | Йотова | Йотова твърди, че президентската институция първа е поставила темата за правата на българите в Северна Македония, която липсва дори в договора за добросъседство. | Вярно, но непълно |
„Впрочем, именно президентската институция за първи път сложи на масата темата за правата на българите в Р.С.М. защото тази тема дори в договора за добросъседство между двете страни липсва.“ Вярно, но непълно
Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 1 август 2017 г., ратифициран през 2018 г., не съдържа разпоредба за правата на българите в Северна Македония като общност („Държавен вестник“, бр. 9/2018). В чл. 11 има само общо право на всяка страна да защитава „правата и интересите на своите граждани“ на територията на другата, както и ангажимент срещу пропагандата на омраза. В това отношение Йотова е права. Дали президентството е „първо“, не може да се докаже напълно. Публикацията на самото президентство посочва, че рамковата позиция от октомври 2019 г. е изготвена след консултативна среща при президента през септември 2019 г. (президент.бг, КСНС 10.01.2022). Решенията обаче са приети от Министерския съвет и Народното събрание. Не е проверено дали темата е повдигана от други институции преди това. Източници
| |||
| 0:50:44 | Гюров | Гюров твърди, че по време на френското предложение е бил председател на парламентарната група и вносител на решението в Народното събрание. | Подвеждащо |
„аз бях тогава председател на парламентарната група, бях вносител на това споразумение в Народното събрание“ Подвеждащо
Първата част е вярна. Профилът му в парламента го посочва като председател на ПГ „Продължаваме промяната“ от 3 декември 2021 г. до 1 август 2022 г. (parliament.bg). Втората част е невярна. На 24 юни 2022 г. са обсъдени три проекта за решение. Вносители са Мустафа Карадайъ и група народни представители (ДПС), Десислава Атанасова и група народни представители (ГЕРБ-СДС) и Христо Иванов (ДБ). Приет е проектът на Христо Иванов с редакции, със 170 гласа „за“ (стенограма НС, 24.06.2022). Гюров не е вносител на нито един от тях и те не фигурират в списъка с внесените от него актове. Групата му е подкрепила решението, а самият той участва в дебата с реплика. Източници
Други проверки zakogo: Опровергано (Г56): вносители са Карадайъ, Атанасова и Хр. Иванов | |||
| 0:50:51 | Гюров | Гюров твърди, че позицията на президентската институция за френското предложение се е променяла преди и след приемането му. | Вярно, но непълно |
„и особено е интересно да проследим как се променя позицията на президентската институция преди и след приемането на френското споразумение.“ Вярно, но непълно
Позицията на президентството се променя няколко пъти в рамките на дни. Около 19 юни 2022 г. Радев настоява ветото да се запази. На 21 юни нарича френското предложение „най-доброто“ досега (Свободна Европа, 21.06.2022). На 25 юни, ден след гласуването в парламента, критикува депутатите, че са дали „празен чек“ (Свободна Европа, 25.06.2022). В дебата Йотова вече защитава договореното и казва, че „няма да отстъпи и на сантиметър“ от него. Последователна остава само една линия: Радев години наред настоява българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония. Промени има в оценката на предложението, а не в това основно искане. Източници
| |||
| 0:52:55 | Гюров | Гюров твърди, че ПП е настоявала българските позиции да влязат в споразумението и така да станат европейска позиция, според която българите трябва да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония. | Вярно |
„Настоявахме за влизане на българските позиции в споразумението, така че това да стане европейска позиция. И за това сега европейската позиция е тази, че българите трябва да бъдат включени в Конституцията,“ Вярно
Решението на Народното събрание от 24 юни 2022 г. поставя изрично условие за гарантиране на правата на българите, „включително чрез тяхното вписване наравно с другите народи в Конституцията“ на Северна Македония. ПП гласува за него (стенограма НС, 24.06.2022). Заключенията на Съвета на ЕС от 18 юли 2022 г. приветстват намерението на Северна Македония да направи приоритетно конституционните промени за включване на граждани, които са част от други народи, „като българите“. Те обвързват втората междуправителствена конференция с изпълнението на тези промени (Съвет на ЕС, 11440/22). Така условието наистина става част от европейската позиция. Източници
| |||
| 0:55:43 | Йотова | Йотова твърди, че половината от хората в „домовата книга“ не са били допустими заради българското и европейското законодателство, затова изборът ѝ е бил ограничен. | Вярно, но непълно |
„Аз нямах и го, кой знае какъв избор, защото така наречената домова книга на служебния кабинет с предложенията, половината от тях не ставаха заради националното и европейското законодателство.“ Вярно, но непълно
През януари–февруари 2026 г. в списъка по чл. 99, ал. 5 от Конституцията (ред. 2023 г.) има десет души: председателят на НС, управителят и трима подуправители на БНБ, председателят и двама заместник-председатели на Сметната палата, омбудсманът и заместникът ѝ. Петима отказват (Рая Назарян, Димитър Радев, Петър Чобанов, Радослав Миленков, Велислава Делчева), а петима приемат (Гюров, Главчев, Николова, Къдрева, Филипова), според Свободна Европа. Числото „половината“ съвпада. Част от отказите наистина се позовават на закона. Управителят на БНБ Радев заявява, че приемането би нарушило „както българското, така и европейското законодателство“ (БНТ, 28.01.2026). На 12.02.2026 самата Йотова изрежда три групи причини за отказите: конфликт на интереси, несъвместимост на длъжностите и несъвместимост с българското и европейското законодателство (president.bg). Какво липсва: тя тогава не казва колко от отказите са по правни причини, а за част от отказалите (Назарян, Делчева) причина публично не е посочена. Отказите са на самите длъжностни лица, не автоматично отпадане. А изборът не е бил нулев: петима са приели. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Й79): на 12.02.2026 изброява причините, но без брой | |||
| 0:56:13 | Гюров | Гюров твърди, че в „домовата книга“ има и хора, назначавани от президентската институция. | Невярно |
„Същност там има и хора, които са назначавани от президентската институция“ Невярно
Чл. 99, ал. 5 от Конституцията изрежда длъжностите, от които се избира служебен премиер: председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на БНБ, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник (Конституцията). Всички тези длъжности се заемат с избор от Народното събрание. За БНБ банката изрично посочва, че управителят и тримата подуправители се избират от НС (БНБ). Президентът наистина назначава трима членове на Управителния съвет на БНБ, но те не са подуправители и не са в списъка за служебен премиер. Самата Йотова на 12.02.2026 подчертава, че „всеки кандидат за потенциален служебен премиер е избран от политическото мнозинство в Народното събрание“ (president.bg). Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Г63) | |||
| 0:59:19 | Йотова | Йотова твърди, че договорът с „Боташ“ е решение на служебно правителство. | Вярно, но непълно |
„Що се отнася до репликата ви за Боташ, господин Гюров? Това е решение на служебно правителство“ Вярно, но непълно
Формално е вярно. Споразумението е подписано от „Булгаргаз“ на 3 януари 2023 г. в Министерския съвет, при служебния кабинет „Донев“ и енергийния министър Росен Христов (МЕ, 03.01.2023). Пропуснато е, че служебният кабинет е назначен от президента Радев. Според самия министър Христов договорът е подписан „буквално три седмици“ след като Радев и Ердоган се договарят за широко сътрудничество. Йотова сама го свърза със срещата Радев–Ердоган през февруари 2023 г. (БТА, 02.02.2023). Представянето му като решение само на служебното правителство отделя договора от президентската институция, към която тя тогава принадлежеше като вицепрезидент. Източници
Други проверки Клуб Z: Свързаното твърдение, че споразумението с Украйна е „не по-малко обвързващо“ от „Боташ“: Невярно (№12) | |||
| 0:59:27 | Йотова | Йотова твърди, че с подписването на споразумението в Киев Гюров е постъпил като с договора с „Боташ“ и че то е не по-малко обвързващо. | Невярно |
„и точно вие постъпихте по същия начин, ако смятате, че това е вярно, когато подписахте споразумението в Киев за Украина. По същия начин, не по-малко обвързващо.“ Невярно
Двата документа имат различна правна природа. Споразумението „Булгаргаз“ – „Боташ“ е търговски договор за 13 години, подписан на 3 януари 2023 г.. От него произтичат реални плащания: на 30.09.2025 г. премиерът Желязков казва, че договорът вече е задължил „Булгаргаз“ с над 600 млн. лв. Споразумението с Украйна изрично е извън Виенската конвенция, „предвижда политически ангажименти“, не съдържа финансови задължения и се прекратява с шестмесечно уведомление. Премиерът Радев, когото Йотова подкрепя, казва в парламента на 3 юли 2026 г., че по него България „не е поела никакъв конкретен ангажимент“. Общото между двата документа е, че са дългосрочни и са подписани от служебни правителства. По обвързаност обаче те не са сравними. Източници
Други проверки Клуб Z: НЕВЯРНО (№12): различна правна природа, търговски договор срещу политически ангажименти | |||
| 1:00:20 | Йотова | Йотова казва, че служебният кабинет „Гюров“ е управлявал „70 и колко там дни“ и че по „домовата книга“ никой не носи отговорност за него. | Вярно |
„В един момент никой, според тази думова книга, не искаше да поеме отговорност за него. Нито аз, нито Народното събрание. Всеки казва, те са един набор от хора да се оправят за тези 70 и колко там ни каза господин Гюров.“ Вярно
Служебното правителство е назначено с Указ № 57 от 19.02.2026 г., а правомощията му са прекратени с решение на Народното събрание на 8.05.2026 г. при избора на новия кабинет (стенограма 08.05.2026). Това прави 78 дни, т.е. „70 и няколко“. Втората част („никой не поема отговорност“) е политическа оценка и не се оценява. Конституционната рамка е, че служебният премиер предлага състава, а президентът го назначава. Самата Йотова на 19–20.02.2026 заявява, че кабинетът „не е мой избор“ и че трябва да се отчита пред Народното събрание (president.bg). Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Й81), за частта за отговорността | |||
| 1:00:48 | Йотова | Йотова твърди, че по време на управлението на Гюров цените са се вдигнали най-много и инфлацията е скочила най-много. | Вярно, но непълно |
„Да, вие се справихте с изборите и аз съм достатъчно коректен, честен човек. Казах веднага след като изборите бяха проведени. От тук нататък започва голямото но. Защото по време на вашето управление най-много се вдигнаха цените, по време на вашето управление най-много скочи инфлацията, а вие се оказахте неспособен да се справите с това.“ Вярно, но непълно
Служебният кабинет „Гюров“ е на власт от 19 февруари до 8 май 2026 г. (78 дни). По данните на НСИ месечната инфлация по ИПЦ за 2026 г. е: януари 0,6%, февруари 0,4%, март 0,9%, април 1,8%, май 0,0%, юни −0,9%, юли 0,8%, август 0,6%, септември −0,2%. Двата най-високи месеца на годината, март и април, са изцяло в мандата на служебния кабинет. Годишната инфлация по ИПЦ скача от 3,3% през февруари до 6,8% през април и 6,9% през май и после спада до 4,5% през юли и 5,7% през септември. По ХИПЦ картината е същата: месечно 1,0% през март и 1,8% през април, годишно пик от 6,0% през април и 6,3% през май. Аритметично твърдението е вярно и по двете мерки, месечна и годишна. Годишният пик през май обаче идва главно от натрупаното през март и април, а Гюров управлява само първите 8 дни на май. Липсва контекстът за причината. Скокът започва с войната в Близкия изток от 28 февруари: по данни на EIA петролът Brent поскъпва от около 71 долара за барел в края на февруари до 124 долара в началото на април. През април НСИ отчита месечен ръст от 9,0% в транспорта, 19,5% при дизела и 26,3% при пропан-бутана. Шокът е общоевропейски: по Евростат месечната инфлация в еврозоната е 1,3% през март и 1,0% през април, също най-високите стойности за годината. „Най-много се вдигнаха цените“ е факт; че причината е управлението на служебния кабинет, данните не показват. Източници
Други проверки | |||
| 1:00:48 | Йотова | Йотова казва, че веднага след изборите публично е признала, че кабинетът на Гюров се е справил с изборите. | Вярно |
„Да, вие се справихте с изборите и аз съм достатъчно коректен, честен човек. Казах веднага след като изборите бяха проведени.“ Вярно
В обръщението си при откриването на 52-рото Народно събрание на 30.04.2026 г., 11 дни след изборите от 19 април, Йотова казва: „Служебното правителство се справи. Направи много, за да спре покупко-продажбата в изборите“ (стенограма 30.04.2026). Оценката е изречена в абзаца за изборите, което съвпада с думите ѝ в дебата: похвала за изборите, критика за останалото. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Й82): казва го на 30.04, 11 дни след изборите | |||
| 1:01:36 | Йотова | Йотова твърди, че Гюров е създал щаб за стабилността на цените, който е работил само месец, когато кабинетът вече си е отивал. | Вярно, но непълно |
„Вие направихте един штаб за стабилността на цените. Правихте го един месец, когато вече си отивахте от това управление.“ Вярно, но непълно
С Решение № 257 от 2 април 2026 г. Министерският съвет създава Кризисен щаб за координация на наблюдението и контрола на цените на стоките и горивата, с ръководител министър-председателя. Щабът се събира веднъж седмично. Правителството съобщава намерението си още на 27 март, когато приема пакет от близо 100 млн. евро. Кабинетът е сменен на 8 май, така че щабът е действал около пет седмици. Това приблизително отговаря на „един месец“. „Когато вече си отивахте“ е преувеличение. 2 април е малко след средата на 78-дневния мандат и 17 дни преди изборите на 19 април. Щабът не е и първата реакция на кабинета. Още на 20 март е приета програмата за компенсация от 20 евро (Решение № 229), а преди нея премиерът е създал със заповед междуведомствена работна група за горивата, спомената в Решение № 257. Вярно е обаче, че щабът се появява около пет седмици след началото на ценовия шок в края на февруари. Източници
Други проверки zakogo.com: Недоказано (Й86) | |||
| 1:02:06 | Гюров | Гюров твърди, че Йотова е заявила в Народното събрание, че служебният кабинет е бил успешен. | Вярно, но непълно |
„За оценката на служебното правителство се позовавам точно на мнението на други хора, както на госпожа Йотова, която заяви в Народното събрание, че това е бил един успешен кабинет, така и на хилядите български граждани, с които се срещнахме по време на кампаният.“ Вярно, но непълно
На 30.04.2026 г. в Народното събрание Йотова казва: „Служебното правителство се справи. Направи много, за да спре покупко-продажбата в изборите“ (стенограма). Положителна оценка от трибуната на парламента има. Тя обаче не нарича кабинета „успешен“ изобщо. Похвалата е за провеждането на изборите, в абзац за изборите. В дебата самата Йотова отделя изборите от цените и инфлацията, за които критикува кабинета. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Г66): „се справи“, в абзаца за изборите, без да го нарича успешен | |||
| 1:02:22 | Гюров | Гюров твърди, че в споразумението с Украйна няма нито едно обвързващо изречение и че Йотова манипулира, като го нарича обвързващо. | Вярно, но непълно |
„Но сега, относно обвързващото, още веднага госпожо Йотова манипулирате българските граждани, като казвате, че споразумението е обвързващо. Няма нито едно обвързващо изречение в това споразумение, за разлика от Боташ, където плащаме по 500 хиляди евро, половин милион, всеки ден.“ Вярно, но непълно
В правен смисъл това е вярно. Последният раздел на споразумението казва, че то не е договор по Виенската конвенция и предвижда политически ангажименти. Министерският съвет обяснява, че в него няма правно обвързващи задължения. Изпълнението е „в рамките на своите възможности“ и според националното законодателство. Документът може да бъде прекратен едностранно с шестмесечно предизвестие. Пропуснато е, че документът сам се описва като поемане на политически ангажименти за 10 години. Правителството на Радев заявява в парламента на 3 юли 2026 г., че „изпълнява споразумението“, т.е. то има реално политическо действие. Затова „нищо обвързващо“ е вярно за правните задължения, но не и за политическите. Източници
| |||
| 1:02:56 | Гюров | Гюров твърди, че по време на служебния кабинет цените са растели най-бавно за годината, а сега има ускорение. | Невярно |
„Относно цените и инфлацията, моля проверете си данните. Точно по времето на служебния кабинет цените растяха най-бавно през тази година.“ Невярно
Данните на НСИ показват обратното. По ИПЦ месечната инфлация е най-висока през март (0,9%) и април (1,8%), изцяло при служебния кабинет (19.02–08.05.2026). Най-ниските месеци са юни (−0,9%) и септември (−0,2%), при правителството на Радев. И годишната инфлация е най-висока при него: 6,8% през април и 6,9% през май, срещу 4,5–5,7% през юли–септември. Евростат дава същата картина по ХИПЦ: годишно 6,0% през април и 6,3% през май, 4,4–5,6% през юли–септември. Единственото вярно е второто изречение. След лятото годишната инфлация отново се ускорява: по ИПЦ от 4,5% през юли до 5,7% през септември, по ХИПЦ от 4,4% до 5,6%. Но и при това ускорение тя остава под пика от април–май. Нито месечната, нито годишната мярка, нито ХИПЦ подкрепя твърдението, че при служебния кабинет цените са растели „най-бавно“. Най-ниската годишна стойност за годината е през февруари (3,3% по ИПЦ, 2,1% по ХИПЦ), но този месец е почти изцяло преди встъпването на кабинета на 19 февруари. Източници
Други проверки Клуб Z: Невярноzakogo.com: Опровергано (Г68); ускорението след кабинета: Недоказано (Г69) | |||
| 1:03:07 | Гюров | Гюров твърди, че щабът му за цените е разработил механизъм „на базата на светофара“ с различни мерки според развитието на кризата и го е оставил на кабинета „Радев“. | Вярно, но непълно |
„Сега се получи ускорение. А щаба за цените, които направихме, ние не само направихме щаб, не само говорихме с всички въвлечени институции, економически сектори, но ние направихме и механизъм на базата на Светофара, който показваше различни действия и механизми в зависимост от развитието на кризата. И този механизъм беше оставен. Вие само трябваше господин Радев да го приложи, за да даде предвидимост и помощ на българските граждани.“ Вярно, но непълно
На 27 март 2026 г. Министерският съвет описва мерките си като „планирани поетапно“, за да има готова реакция при „различни нива на развитие на кризата“, и съобщава, че щабът ще контролира кога се задейства всяка мярка. Някои мерки имат автоматичен праг. Компенсацията от 20 евро се включва, когато средната цена на бензин А95 или дизел надхвърли 1,60 евро на литър три поредни дни. Компенсацията за ток на бизнеса се изчислява месечно при пазарна цена над около 122 евро/MWh. Тоест поетапен механизъм с прагове наистина е имало. Не открихме официален документ, който да нарича механизма „светофар“ или да описва цветови нива. Нямаме и документ, който да показва какво точно е предадено на следващото правителство. Гюров е предал на Радев доклади за състоянието на управлението на 8 май, но съдържанието им не е публично. Източници
Други проверки zakogo.com: Недоказано (Г70) | |||
| 1:03:37 | Йотова | Йотова твърди, че Радев не е приел механизма на служебния кабинет, защото той не е давал никакви резултати. | Непроверимо |
„Господин Радев не прие този механизъм, защото той изобщо не даваше никакви резултати“ Непроверимо
Не открихме решение или изявление на правителството на Радев, което да отменя щаба по Решение № 257 или да оценява механизма на служебния кабинет. Кабинетът „Радев“ води своя политика. През юни обявява инициативата „Кошница с грижа“ с търговските вериги. През септември заменя месечната компенсация за ток на бизнеса с еднократно плащане след 30 юни 2027 г. Програмата за 20 евро, част от мерките на служебния кабинет, е приета със срок до 30 юни 2026 г. Има данни за изплащане и през май, вече при новото правителство. Дали Радев изрично е „отхвърлил“ механизма, и по каква причина, не е документирано публично. „Не даваше никакви резултати“ е оценка, а не проверим факт. Източници
Други проверки zakogo.com: Непроверимо (Й87) | |||
| 1:04:55 | Гюров | Гюров твърди, че при служебния кабинет петролът е бил по-скъп, а горивата на колонка по-евтини, докато сега петролът е по-евтин, а горивата по-скъпи. | Подвеждащо |
„цените на нефта и на петрола бяха по-високи, а българите плащаха по-малко на колонка. Сега цените са по-низки, а се плащат“ Подвеждащо
Половината за колонката се потвърждава. По Седмичния петролен бюлетин на ЕК най-високите цени при служебния кабинет са около 1,48 евро/л за А95 и 1,77 евро/л за дизел (20 април). В края на октомври те са 1,63–1,65 евро/л за А95 и 1,88–1,89 евро/л за дизел, тоест с около 10% по-високи. Половината за петрола не е вярна към момента на дебата. По данни на EIA Brent е около 71 долара за барел в края на февруари, 85–111 долара през март, 110–125 долара през април и 106–120 долара в началото на май. През октомври 2026 г. той е 120–127 долара, на нивото на априлския пик или над него. По-евтин петрол при новото правителство има само през лятото (70–96 долара през юни–август), а тогава и горивата у нас са по-евтини, например около 1,46 евро/л за А95 и 1,48 евро/л за дизел в началото на юли. Не е показано и че по-ниските цени на колонка през април са „благодарение на нашата работа“. Служебният кабинет не е намалявал акциза или ДДС за всички. Компенсацията от 20 евро и намаленият акциз за земеделците не свалят цената на колонката. Цените на дребно следват петрола със закъснение и с движението на дизеловите маржове. Вярно е, че днес при сходен Brent плащаме повече, но сравнението на Гюров изкривява посоката при петрола и приписва ефекта на собствените му мерки. Източници
Други проверки DW: Отчасти вярноzakogo.com: Опровергано (Г72) | |||
| 1:05:06 | Гюров | Гюров твърди, че компенсациите за ток за бизнеса при служебния кабинет са били месечни, а сега бизнесът ще чака компенсациите си до следващата година. | Вярно |
„тогава бяха направени на месечна база, сега бизнесът ще чака своите компенсации следващата година.“ Вярно
Кабинетът „Желязков“ въвежда през октомври 2025 г. компенсации за ток за бизнеса, изчислявани и изплащани веднъж на шест месеца. В края на април 2026 г. служебният кабинет минава на месечно изчисление и изплащане от 1 април 2026 г., при месечна борсова цена над 122,71 евро/MWh. Програмата на кабинета „Радев“ за 1 септември 2026 – 30 юни 2027 г., приета през септември, предвижда компенсацията да се дава еднократно след края на 10-месечния период. Изплащането трябва да приключи до 31 декември 2027 г. Месечна междинна компенсация има само ако средната борсова цена за месеца надхвърли 180 евро/MWh, и то само за частта над този праг. При цени между 122 и 180 евро/MWh бизнесът наистина ще получи помощта си едва през 2027 г. Източници
Други проверки zakogo.com: Потвърдено (Г73) | |||
| 1:05:47 | Йотова | Йотова твърди, че служебният кабинет е дал по 20 евро за горивата, но едва 16% от хората са се възползвали. | Вярно, но непълно |
„на петрола и на горивата, дадохте под натиск 20 евро на хората, за да могат да ги използват“ Вярно, но непълно
Програмата към Решение № 229 от 20 март 2026 г. дава месечна компенсация от 20 евро. Право имат пълнолетни с доход до 652,41 евро месечно (два пъти линията на бедност), които имат автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“. Компенсацията се включва при средна цена на А95 или дизел над 1,60 евро/л три поредни дни. При обявяването ѝ се говори за около 1,38 млн. души (24 март), а по-късно МТСП дава оценка за 1 145 000 правоимащи. Реално компенсацията получават много по-малко. За март са подпомогнати 210 934 души: 182 856 автоматично, като получатели на социални помощи, и 28 078 след заявление от близо 50 000 подадени. За април са около 232 000 души. Това прави 15–18% от първоначалните 1,38 млн. и 18–20% от 1,145 млн. Цифрата 16% попада в този диапазон, макар да не е официален показател. Ниският обхват идва основно от тесните условия: само един автомобил, валидна застраховка, проверка на дохода от НАП, заявление за всички извън системата за социални помощи. Международният валутен фонд пък дава същата схема за пример за бързо и евтино таргетиране. Източници
Други проверки zakogo.com: Непроверимо (Й92); 20-те евро: Потвърдено (Й91) | |||
| 1:06:18 | Гюров | Гюров твърди, че мерките му са подпомогнали най-нуждаещите се и секторите, които най-бързо прехвърлят цената на потребителя, и затова не е имало инфлация. | Невярно |
„и подпомогнахме секторите, които най-бързо пренасят цената към крайния потребител. Затова и нямаше инфлация.“ Невярно
Описанието на мерките отговаря на документите. Компенсацията от 20 евро е за хора с доход до два пъти линията на бедност. Пакетът от 27 март е насочен към транспорта, земеделието и енергетиката: отложено поскъпване на тол таксите, повече държавна помощ за превозвачите, по-ранни плащания и по-нисък акциз за земеделците, месечни компенсации за ток. Изводът „затова нямаше инфлация“ обаче е опроверган от НСИ. През април 2026 г. месечната инфлация е 1,8%, най-високата за годината, а годишната 6,8%. През март месечната е 0,9%. Годишната инфлация се удвоява при служебния кабинет, от 3,3% през февруари до 6,8% през април. Може да се спори доколко мерките са ограничили по-нататъшния ръст, но твърдението, че инфлация не е имало, е невярно. Източници
Други проверки zakogo.com: Описанието на мерките: Потвърдено (Г75); „нямаше инфлация“: Опровергано (Г76) | |||
| 1:06:30 | Гюров | Гюров твърди, че на пролетните срещи на МВФ мерките на неговото правителство са били представени като пример за навременни и работещи мерки. | Вярно, но непълно |
„срещи на Международния валутен фонд, точно тези мерки от България на нашето правителство бяха представени“ Вярно, но непълно
МВФ наистина дава България за пример. В бележка, придружаваща изказването на заместник-директора на Европейския департамент Оя Челасун пред Еврогрупата в Брюксел на 4 май 2026 г., фондът пише, че някои държави са действали бързо с целеви мерки при ограничени разходи. Като пример посочва България и Тайланд, които въвеждат временни целеви плащания за най-бедните 20% от населението. Описани са автоматичното включване на получателите на социални помощи и проверката на останалите през данъчни данни за доход и автомобил. В същата бележка МВФ критикува масовите отстъпки от акцизи в ЕС. Неточно е мястото. Пролетните срещи на МВФ и Световната банка са на 13–18 април. Пресконференцията за „Фискален монитор“ на 15 април не споменава България, а финансовият министър Клисурски се среща с ръководството на МВФ без публикувана оценка на мерките. Бележката се отнася само за целевите плащания от 20 евро, а не за целия пакет. Тя ги нарича бързи и евтини, но не „работещи“, тоест не оценява ефекта им. Източници
Други проверки zakogo.com: Недоказано (Г77) | |||
| 1:08:12 | Гюров | Гюров казва, че като председател на групата на ПП е извадил от бюджета за 2022 г. предложенията за административна реформа, за да минат по нормалния ред с обществено обсъждане. | Вярно, но непълно |
„Дори тогава, когато бях председател на парламентарната група на Продължаваме промяната, имаше едно предложение в бюджета за 2022 година за административна реформа. Тогава, аз като председател на парламентарната група, извадих тези предложения от проекта за бюджет,“ Вярно, но непълно
Стенограмата от второто четене на бюджета за 2022 г. (25.02.2022) потвърждава, че параграфите в преходните и заключителните разпоредби за структурна реформа отпадат. Става дума например за сливането на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, ГРАО и Агенцията по вписванията и за статута на съдиите по вписванията. Бюджетната комисия предлага отпадането по предложения на депутати от ПП (Любомир Каримански и група), ГЕРБ-СДС (Десислава Атанасова и група) и ДПС (стенограма). Гюров тогава е председател на групата на ПП. В залата се казва изрично, че идеята е текстовете да бъдат оттеглени и внесени отново като отделни законопроекти. Това съвпада с мотива, който Гюров изтъква. Неточността е в личната роля. Предложенията за отпадане не са внесени от Гюров лично, а от няколко групи, включително опозицията. Предложението, внесено от Гюров и група, засяга други текстове (средствата за висшите училища и влизането в сила). Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Г81): текстовете отпадат по предложения на няколко групи, лична роля на Гюров не е назована | |||
| 1:08:44 | Гюров | Гюров твърди, че Йотова е подписала бюджета за 2026 г. бързо, вместо да го върне, макар всички да предупреждавали за противоконституционни норми, отнети права и приемане без обществено обсъждане. | Вярно, но непълно |
„Това, което вие не направихте с сегашния бюджет, когато всички предупреждаха, че има противоконституционни норми вътре, когато се отнемат права на българските граждани и това се прави по късата писта без обществено обсъждане. Този бюджет беше помилван и мина много бързо, вместо да се върне за обществено обсъждане.“ Вярно, но непълно
Хронология: Министерството на финансите публикува проекта на 24.06.2026 г. със срок за становища до обяд на 26.06, т.е. около два дни (Economic.bg). Министерският съвет го внася на 1.07, Народното събрание го приема на 24.07 (Решение № 17 на КС), а на 29.07 Йотова обявява, че го обнародва, вместо да го върне (president.bg). Законът е обнародван в ДВ, бр. 69 от 31.07.2026. Вярно е, че в закона е имало противоконституционни текстове. На 20.10.2026 г. КС обявява за противоконституционни две промени, направени през ПЗР: изчисляването на трудовия стаж (чл. 355 КТ) и заплатите на младшите магистрати (чл. 218, ал. 2 ЗСВ). За първата съдът казва, че е „трайна, значима промяна върху съществуващи права на гражданите“. Йотова в изявлението си също приема, че промени в закони през ПЗР трябва да минават с обществено обсъждане и оценка на риска. Преувеличено е „всички предупреждаваха“. От 69 становища до президентството четири искат вето, а правният екип на президентството и според Йотова „много от получените становища“ не намират противоконституционност. „Без обществено обсъждане“ също е неточно: проектът е публикуван за становища, макар и само за около два дни. Освен това по закон бюджетът не минава стандартното обществено обсъждане, което КС отбелязва в решението си. Източници
Други проверки zakogo: Опровергано (Г82) за „всички предупреждаваха“; Недоказано (Г83, Г84) за късата писта и бързината | |||
| 1:09:12 | Гюров | Гюров твърди, че предишното редовно правителство падна заради бюджет и че сегашният бюджет е по-лош от онзи, който го свали. | Вярно, но непълно |
„След като предишното правителство падна за един бюджет, който в момента сегашния се оказва по-лош от този, който свали предишното редовно правителство.“ Вярно, но непълно
Първият проект на бюджета за 2026 г. е оттеглен на 3.12.2025 г., премиерът Желязков подава оставка на 11.12.2025 г., а парламентът я приема на 12.12.2025 г. (Решение № 17 на КС). Протестите от 26 ноември започват именно срещу проектобюджета (по-високи данъци и осигуровки), а след оттеглянето му продължават с искане за оставка и срещу корупцията (Медуза). Твърдението, че правителството „падна за един бюджет“, е опростено, но по същество отговаря на развитието. „По-лош“ е оценка. Има обаче числа: в проекта от 8.12.2025 г. правителството залага дефицит от 3,0% от БВП, а приетият закон за 2026 г. залага 5,7% по КФП (КС, Решение № 17). Сравнението е спорно, защото бюджетът е приет в юли при друга фискална картина. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Г85): КС записва оттегляне и оставка, без причина | |||
| 1:12:32 | Йотова | Йотова казва, че Асен Василев и акад. Денков са дали частичния бюджет на Конституционния съд, за да бъде обявен за противоконституционен. | Вярно, но непълно |
„и академик Денков дадоха този частичен бюджет на Конституционния съд, за да бъде обявен той за противоконституционен.“ Вярно, но непълно
„Продължаваме промяната“ на Асен Василев наистина сезира КС. На 28.07.2026 г. Василев и Денков връчват на Йотова петиция за вето (bTV). На 29.07 Василев обявява, че ПП и други групи ще подадат жалба (БТА), а на 31.07 жалбите са внесени (Трибуна, Филтър). Неточното е какво точно искат. Искането целият закон да бъде обявен за противоконституционен заради дефицита от 5,7% е отделно, на 50 депутати (к.д. 15/2026), и медиите го свързват с ГЕРБ-СДС (Владислав Горанов). Искането, свързвано с ПП, е на 53 депутати (к.д. 16/2026) и е само срещу отделни текстове от ПЗР: трудовия стаж, минималната заплата и заплатите на магистратите (Решение № 17 на КС). Решението на КС не назовава вносителите. Публично жалбата на ПП е представена от Стою Стоев, а не от Денков. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Й98): КС не назовава Василев и Денков | |||
| 1:12:40 | Йотова | Йотова казва, че преди седмица КС е приел, че бюджетът не е противоконституционен, и е отменил само два текста с технически характер, които президентството също е посочило в забележките си. | Вярно, но непълно |
„Само преди една седмица Конституционният съд каза, че този бюджет не е противоконституционен и отмени два текста от него, които най-вероятно ще бъдат изправени в следващия бюджет и които искам да кажа на нашите зрители, че имат технически характер.“ Вярно, но непълно
Вярно: с Решение № 17 от 20.10.2026 г., девет дни преди дебата, КС отхвърля искането целият Закон за държавния бюджет за 2026 г. да бъде обявен за противоконституционен. Съдът обявява за противоконституционни два текста, приети през ПЗР: новото изчисляване на трудовия стаж в часове (чл. 355, ал. 1–4 КТ) и обвързването на заплатите на младшите магистрати с 60% от заплатата на депутат (чл. 218, ал. 2 ЗСВ) (Решение № 17). Не е вярно, че текстовете са „технически“. За трудовия стаж съдът казва, че е „трайна, значима промяна върху съществуващи права на гражданите“. За магистратите приема нарушение на чл. 133 от Конституцията. Частично вярно е, че президентството ги е посочило. В изявлението от 29.07.2026 Йотова приема за „разбираеми“ опасенията от промени в действащи закони през ПЗР, но не назовава конкретни текстове. Освен това изрично казва, че правният екип на президентството не намира основание за противоконституционност (president.bg). Източници
Други проверки zakogo: Потвърдено (Й99, Й100) за решението и двата текста; Недоказано (Й101) за забележките на президентството | |||
| 1:13:03 | Йотова | Йотова казва, че е подписала бюджета не набързо, а след 2,5 часа разговор с Василев и Денков и много становища, защото връщането му би блокирало държавата. | Вярно, но непълно |
„Аз разписах не набързо, а напротив – два часа и половина слушах господин Василев и господин Денков и много други становища и експерти. [...] Разписах го, защото тогава щяхме съвсем да блокираме държавата, ако го бях върнала обратно в Народното събрание.“ Вярно, но непълно
Срещата се е състояла. На 28.07.2026 г. Василев и Денков връчват на Йотова петиция за вето и разговарят с нея, а Василев казва, че екипът на президента „сериозно обсъди основанията“ (bTV). На 29.07 тя обявява, че обнародва закона, и се позовава на 69 становища. Изрично казва, че връщането би поставило финансите под още по-голям риск и би блокирало общини, социални плащания, здравеопазване и образование (president.bg). Законът е приет на 24.07, а решението е обявено на 29.07, в рамките на 15-дневния конституционен срок по чл. 88, ал. 3. Продължителността от 2,5 часа не е потвърдена от нито един публичен източник. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Й102): изявлението не споменава срещата и продължителността ѝ | |||
| 1:13:32 | Гюров | Гюров твърди, че при удължителния бюджет държавата е можела да работи съвсем спокойно и не е имало нужда бюджетът да се подписва набързо. | Вярно, но непълно |
„Ние бяхме в удължителен бюджет, при който държавата можеше да работи съвсем спокойно,“ Вярно, но непълно
Удължителният закон, приет на 17.12.2025 г., позволява на държавата да събира приходи и да прави разходи до приемането на бюджета. С поправка от 18.03.2026 г. тримесечният му срок отпада и той действа до приемането на новия бюджет (Решение № 17 на КС). Държавата не спира плащанията: заплати, пенсии и текущи разходи продължават по удължения бюджет. Работата при удължителния закон обаче не е без проблеми. Законът е променян още три пъти, като на 18.06.2026 г. изрично се дава право на Министерския съвет да поема нов дълг за финансиране на дефицита. Според бюджетния план на МФ разходите през 2026 г. растат при удължения бюджет, без да има нови политики и инвестиционни решения (Проект на бюджетен план 2027). „Съвсем спокойно“ е оценка. Държавата е функционирала, но на цената на многократни поправки и заеми. Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Г88): „спокойно“ е оценка | |||
| 1:14:30 | Йотова | Йотова твърди, че кабинетът „Гюров“ е работил седем месеца, накрая не е имал пари за заплати и затова е изтеглил пари от ББР, твърдейки, че са за заплати. | Невярно |
„ако не се лъжа, 7 месеца, вие много добре знаете, че накрая нямахте пари и за заплати. И за това разговара ви с мен беше, на една от срещите, предложението ви да вземете пари от Българската банка за развитие, за да можете да покриете разходите на държавата.“ Невярно
Вярно е, че решението за ББР е на служебния кабинет. С Решение № 309 от 22 април 2026 г., подписано от Гюров, капиталът на банката е намален от 2 625 781 150 на 1 180 613 634,77 евро, т.е. с около 1,445 млрд. евро. Целта е да се върне в бюджета неусвоената част от увеличението на капитала, направено с Решение № 575 от 2025 г. на кабинета „Желязков“. Не е вярно, че кабинетът е управлявал седем месеца. Той е на власт 78 дни (19.02–08.05.2026). Седем месеца, от януари до края на юли, действа удължителният закон за бюджета, а не служебният кабинет. Документите противоречат на тезата, че е нямало пари за заплати и че Гюров го е твърдял. Към 30 април 2026 г. фискалният резерв е 6,8 млрд. евро, от които 5,28 млрд. евро депозити. На 29 април финансовият министър Клисурски заявява, че за април не се ползват пари от резерва, защото месечният дефицит е сведен до нула. На 22 април Гюров заявява, че служебният кабинет няма да харчи парите от ББР и че решението как да се използват остава за редовното правителство. Финансовото министерство уточнява, че те остават във фискалния резерв и не влияят на дефицита. Опасения за заплати и пенсии от липса на ликвидност изказва по-късно, на 3 юни, министърът на финансите в кабинета „Радев“ Гълъб Донев, ако не се поеме нов дълг. Какво е казал Гюров на Йотова на тяхна среща, не може да се провери. Публичните му думи от онзи момент обаче са обратни на „остър недостиг на пари за заплати“. Източници
Други проверки zakogo.com: 7 месеца: Опровергано (Й103); няма пари за заплати: Опровергано (Й104); разговорът: Непроверимо (Й105); решението е на Гюров: Потвърдено (Й110); твърдял е, че са за заплати: Недоказано (Й111) | |||
| 1:15:09 | Йотова | Йотова твърди, че не е вярно, че бюджетът ореже трудови права: КС възразил само, че текстът за отпуските и почасовата работа трябва да се приеме с друг закон, а не през ПЗР. | Подвеждащо |
„Пак трябва да сме коректни. Ние говорим за един текст от закона, който е свързан с отпуските и с почасовата работа. И възражението на Конституционния съд е, че това трябва да стане, или ако въобще става, ще стане с промяна в друг закон, а не може през преходните и заключителни разпоредби.“ Подвеждащо
Вярно е, че КС обявява текста за противоконституционен по процедурно-конституционно основание. Съдът приема, че промени, които не са пряко свързани с приходите и разходите за годината, не могат да се правят през ПЗР на закона за бюджета (чл. 84, т. 2 от Конституцията), и не казва, че законодателят не може да промени начина на изчисляване на стажа (Решение № 17). Съдът обаче описва съдържанието на промяната като „трайна, значима промяна върху съществуващи права на гражданите“. Новият чл. 355 КТ щеше да зачита за ден стаж само изработения пълен работен ден, а при непълно работно време стажът се изчислява пропорционално. Четиричасов работен ден щеше да носи половин ден стаж. От стажа зависят правото на платен годишен отпуск, допълнителното възнаграждение за стаж и други права. Промяната е трябвало да важи от 1.01.2027 г. Затова твърдението, че с текста не се засягат трудови права, създава невярна представа. Съдът го отменя заради начина на приемане, но изрично отбелязва, че той значимо променя права. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Й106) за „не орязва права“; Потвърдено (Й107, Й108) за отпуските, почасовата работа и възражението на КС | |||
| 1:15:31 | Гюров | Гюров твърди, че отменените текстове са отнемали права на работещите на половин работен ден, като студенти и млади майки. | Вярно, но непълно |
„И трябва да се обсъди по нормален начин, за да видят хората, тези, които са на половин работен ден, като работещи студенти, като млади майки, че наистина се краде от техните права.“ Вярно, но непълно
Отмененият §11 от ПЗР на бюджета изменя чл. 355 КТ. При непълно работно време трудовият стаж щеше да се изчислява пропорционално, т.е. при 4-часов ден се зачита половин ден стаж. Засегнати са именно хората на непълно работно време. КС определя промяната като „трайна, значима промяна върху съществуващи права на гражданите“, тъй като от стажа зависят отпуск, допълнително възнаграждение и други права (Решение № 17). Липсващ контекст: текстът никога не е приложен. С §12 старият ред остава до 31.12.2026 г., а съдът го отменя на 20.10.2026 г. Мотивът на правителството е бил борбата с фиктивните договори на 4 часа. Студентите и младите майки са пример на говорещия, решението не ги споменава. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Г89): КС говори за значима промяна на права, не за орязване | |||
| 1:15:52 | Гюров | Гюров твърди, че когато кабинетът му си е тръгнал, във фискалния резерв е имало 6,8 млрд. евро и затова плащането на заплати никога не е било под въпрос. | Вярно |
„Когато ние тръгнахме в фискалния резерв, имаше 6,8 милиарда евро, които бяха там, така че никога не е бил въпроса за плащане на заплати и откъде трябва да дойдат парите.“ Вярно
Последният месечен отчет преди смяната на 8 май е към 30 април 2026 г. В него фискалният резерв е 6 803,5 млн. евро: 5 282,7 млн. евро депозити в БНБ и банки и 1 520,9 млн. евро вземания от фондовете на ЕС. Цифрата от 6,8 млрд. евро е точна. Няма данни, че плащането на заплати е било застрашено в мандата на служебния кабинет. През април кабинетът не тегли пари от резерва. Парите от ББР са възстановени към бюджета и не са похарчени. Контекст: резервът е намалял от около 8,24 млрд. евро в края на януари до 6,8 млрд. евро в края на април. Част от него, 1,52 млрд. евро, са вземания от ЕС, а не налични пари. Касовият дефицит към края на април е 1,76 млрд. евро, най-високият за последните 15 години според Фискалния съвет. Източници
Други проверки zakogo.com: 6,8 млрд.: Потвърдено (Г95); „никога не е имало въпрос за заплати“: Недоказано (Г90) | |||
| 1:16:05 | Гюров | Гюров твърди, че парите от ББР са изтеглени, защото банката е ползвана като касичка за приближени фирми, и са върнати в бюджета за следващото правителство. | Вярно, но непълно |
„Причината да извадим парите от Българската банка за развитие, което беше критикувано в последствие, е защото те бяха паркирани там, за да се използва банката като касичка за приближени фирми.“ Вярно, но непълно
Фактическата част е вярна. Решение № 309 от 22 април 2026 г. намалява капитала на ББР с около 1,445 млрд. евро, за да върне в държавния бюджет неусвоената част от увеличението на капитала, направено през 2025 г. Финансовото министерство съобщава, че парите остават във фискалния резерв, служебният кабинет няма да ги харчи и решението е за редовното правителство. Според бившия служебен министър Клисурски по-късно кабинетът „Радев“ вече ги е ползвал, а вицепремиерът Пулев твърди обратното. Окончателното одобрение от ЕЦБ за намаляването все още се очаква. Мотивът „касичка за приближени фирми“ е обвинение. Гюров го изказва още на 22 април, когато говори за „банката-касичка на старата власт“ и за изваждане на парите, „преди да са напълнили нечии джобове“. Фискалният съвет нарича капитализирането на ББР „вместо бюджетни разходи“ фискален трик, т.е. критикува начина на отчитане. Не открихме одит или друг официален документ, който да установява, че тези 1,445 млрд. евро са отпуснати или предназначени за свързани фирми. По думите на самия Гюров те са стояли неизползвани осем месеца. Източници
Други проверки zakogo.com: „касичка за приближени фирми“: Непроверимо (Г91); извадени и върнати в бюджета: Потвърдено (Г92) | |||
| 1:17:12 | Йотова | Йотова твърди, че от 69 становища, получени в президентството по бюджета, само три са били против. | Вярно, но непълно |
„Първо, 69 становища, които президентската институция получи по този бюджет, само три бяха против господин Гюров.“ Вярно, но непълно
Числото 69 е вярно. Изявлението на президента от 29.07.2026 г. гласи, че до президентството са постъпили 69 становища на партии, синдикати и граждански организации (president.bg). Според същия текст обаче мотивирани искания за вето има в четири от тях, не в три. Изявлението не дава отделен брой „негативни“ становища; казва само, че призивите бюджетът да влезе в сила са „многократно повече от негативните становища“. Източници
Други проверки zakogo: Опровергано (Й109): четири, не три | |||
| 1:17:58 | Йотова | Йотова твърди, че новото правителство е заварило бюджет не на нула, а с дефицит от близо 3 милиарда. | Невярно |
„Ако сте върнали в националния бюджет, защо като дойде новото правителство, завари не просто бюджет на нула, а с близо минус 3 милиарда?“ Невярно
Последните данни преди смяната на 8 май са към края на април 2026 г. Дефицитът по консолидираната фискална програма е 1 761,1 млн. евро, или 1,4% от БВП. Към края на май той е 2,5 млрд. евро, но в това число влизат и над три седмици управление на кабинета „Радев“, а само през май дефицитът е 0,74 млрд. евро. Нито един официален отчет към момента на смяната не показва „близо минус 3 милиарда“. Министърът на финансите Донев говори през юни–юли за 2,2 млрд. евро неразплатени или отложени задължения по проекти на общини и министерства. По думите му обаче те се натрупват от 2024 г. насам и не са дефицит, заварен от служебния кабинет. За разходи, произтичащи пряко от решенията на служебния кабинет, Донев говори за около 500 млн. евро. Източници
Други проверки Клуб Z: Невярноzakogo.com: Недоказано (Й112) | |||
| 1:18:48 | Гюров | Гюров твърди, че бюджетът за 2026 г. задлъжнява сегашните и бъдещите поколения и че тази година за първи път покупателната способност на българите спада. | Подвеждащо |
„Първо да кажа за предишния бюджет, защо той беше лош за българските граждани, защото ни задължаваше с него сега и бъдещите поколения и за първи път тази година покупателната способност на българските граждани спада и за първи път тази година не сме след трите най-големи държави в Европейския съюз, които имат най-нисък дълг към българските граждани.“ Подвеждащо
Първата част е оценка, но има основа. Бюджетът за 2026 г. е с дефицит 5,7% от БВП, а през юни правителството одобрява таван на новия дълг от 3,8 млрд. евро. Втората част не се потвърждава от данните за средния доход. По НСИ средната брутна заплата през второто тримесечие на 2026 г. е 1 444 евро, с 9,8% повече от година по-рано. Годишната инфлация за същите месеци е средно около 6,4% (6,8% април, 6,9% май, 5,4% юни), т.е. реалният ръст е около 3%. В частния сектор заплатите растат с 11,5%. За част от хората реалният доход наистина спада. В обществения сектор заплатите растат само с 4,8%, под инфлацията. Пенсионерите до индексацията от 1 юли също губят покупателна способност заради скока на цените през пролетта. Но твърдението е общо, за „покупателната способност на българските граждани“, а средните данни показват ръст. „За първи път“ също не е доказано. Източници
Други проверки zakogo.com: Непроверимо (Г96) | |||
| 1:18:48 | Гюров | Гюров твърди, че тази година за първи път България не е сред трите държави в ЕС с най-нисък дълг спрямо БВП. | Вярно, но непълно |
„…и за първи път тази година не сме сред трите […] държави в Европейския съюз, които имат най-нисък дълг…“ Вярно, но непълно
По данните на Евростат от 21 октомври 2026 г. в края на 2025 г. България е четвърта по най-нисък държавен дълг (29,9% от БВП) след Естония (24,0%), Люксембург (26,0%) и Дания (27,2%). На четвърто място е и в последните тримесечни данни, към края на юни 2026 г. (28,7%). Годишните серии на Евростат показват, че от 2008 до 2024 г. България всяка година е втора или трета по най-нисък дълг. „За първи път“ е вярно за периода от 2008 г. насам. През 2004–2007 г. обаче България е била на 6–9 място, така че изпадането от първите три не е безпрецедентно. „Тази година“ се отнася до данните за 2025 г., публикувани през 2026 г. Дългът расте най-вече през 2025 г., от 23,7% до 29,9% от БВП, при кабинета „Желязков“. Източници
Други проверки zakogo.com: Недоказано (Г97) | |||
| 1:19:56 | Гюров | Гюров твърди, че проектобюджетът за 2027 г. е бил скрит преди изборите и подробностите не са показани. | Вярно, но непълно |
„Ако е толкова добър, ние трябваше да видим и подробности за него.“ Вярно, но непълно
Към деня на дебата (29.10.2026) законопроектът за държавния бюджет за 2027 г. не е публикуван. Вицепремиерът Пеканов казва същия ден, че ще бъде представен „най-вероятно следващата седмица“, т.е. след балотажа на 1.11, тъй като разговорите с Европейската комисия продължават. Изданието отбелязва, че така се пропуска законовият срок за внасяне в НС до края на октомври (Блиц). Липсващ контекст: основните параметри не са тайна. На 15.10.2026 г., преди първия тур, МФ изпраща на ЕК и публикува Проекта на бюджетен план за 2027 г. с дефицит 4,3% от БВП, приходни мерки за около 1,96 млрд. евро, ръст на пенсиите и заплатите (ЕК). Самият Гюров цитира данни от този план. Детайлните разчети по министерства обаче не са публични преди изборите. „Скрит“ е оценка на мотива, която не може да се провери. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Г98): РМС № 598 изисква внасяне в НС до 15.10.2026, решението не казва дали е оповестен | |||
| 1:20:28 | Гюров | Гюров твърди, че в бюджета за 2027 г. има още 1,5 млрд. евро срещу „празни графи“, които правителството може да харчи без отчетност. | Непроверимо |
„и още допълнителни 1,5 милиарда евро срещу празни графи. Тоест отново наливане в една графа, която правителството може да изхарчи без да има отчетност.“ Непроверимо
Законопроектът за бюджета за 2027 г. не е публикуван към деня на дебата, затова разпределението по редове не може да се провери. В публичния Проект на бюджетен план за 2027 г. (15.10.2026) няма разход или резерв от около 1,5 млрд. евро без предназначение (ПБП 2027). Най-близкото по размер в плана е ръстът на национално финансираните капиталови разходи от 2,7% до 3,4% от БВП. Това е приблизително 1 млрд. евро, но не е „празна графа“. Източникът на числото не е посочен. Асен Василев публично говори за ръст на издръжката и за неразписани капиталови разходи, но това са оценки на опозицията, не документ. Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Г101): законопроектът не е публикуван, ПБП не съдържа такъв разход | |||
| 1:20:51 | Гюров | Гюров твърди, че около 1 милион пенсионери ще останат под прага на бедност. | Вярно, но непълно |
„Има около един милион пенсионери, които ще останат под прага за бедност.“ Вярно, но непълно
Към края на юни 2026 г. близо 750 000 пенсионери получават обща пенсия под линията на бедност за 2026 г. (390,63 евро), по данни на НОИ, цитирани в медиите. Без наследствените пенсии те са над 700 000. От 1 юли минималната пенсия е 347,51 евро, все още под линията. За 2027 г. на тристранния съвет е обсъдена нова линия на бедност от 443 евро от 1 януари. При сегашните пенсии под нея биха попаднали около 1,29 млн. пенсионери, до следващата индексация от 1 юли 2027 г. (около 8% по проектобюджета). „Около 1 милион“ е между сегашните 0,75 млн. и 1,29 млн. при новата линия, т.е. порядъкът е правдоподобен. Твърдението е прогноза. Точният брой зависи от окончателната линия на бедност и от индексацията. Под линията на бедност по размер на пенсията не означава непременно бедно домакинство по доход. Източници
Други проверки zakogo.com: Непроверимо (Г103) | |||
| 1:22:05 | Йотова | Йотова казва, че тя ще подпише бюджета за 2027 г., дори Гюров да спечели, защото бюджетът се подписва до края на годината. | Вярно, но непълно |
„Господин Гюров, следващия бюджет ще го разпиша аз. Защото дори да при някакво много сериозно стечение на лоши обстоятелства да спечелите изборите, бюджета трябва да знаете, че се подписва до края на годината.“ Вярно, но непълно
Правната основа е вярна. Мандатът на президента е пет години (чл. 93, ал. 1). Йотова встъпва като президент на 23.01.2026 г. „до края на мандата“ (чл. 97, ал. 3), започнал на 22.01.2022 г. (Конституцията, биография). Новоизбраният президент встъпва в длъжност на 22.01.2027 г. Всеки закон, приет до края на декември, ще бъде обнародван или върнат от Йотова. Липсващ контекст: „бюджетът се подписва до края на годината“ е правилото, но не е гаранция. Бюджетът за 2026 г. е обнародван чак на 29.07.2026 г. След законовия срок законопроектът за 2027 г. все още не е внесен в парламента към 29.10 (Блиц). Ако приемането се забави след 22 януари, указът ще е на новия президент. Източници
| |||
| 1:22:24 | Йотова | Йотова твърди, че правителството на Радев е било на един месец, когато Европейската комисия е обявила процедура по свръхдефицит срещу България при дефицит от близо 5,8%. | Невярно |
„Вижте, няма как да ме убедите, че всичко е било наред, след като правителството, последното на господин Радев, беше точно на един месец, когато Европейската комисия обяви процедура на свръхдефицит на България от близо 5.8. Може би е малко по-малко с няколко стотни.“ Невярно
Времето е приблизително вярно. Комисията започва процедурата с доклад по чл. 126, ал. 3 от ДФЕС на 3 юни 2026 г., 26 дни след встъпването на кабинета „Радев“ на 8 май. На 25 юни следва становище, а на 10 юли Съветът на ЕС приема решение, че в България има прекомерен дефицит. Цифрата обаче е грешна. Решението на Съвета (ЕС) 2026/1758 и докладът на Комисията стъпват на дефицит от 3,5% от БВП за 2025 г., по данни на Евростат от 22 април, и на пролетната прогноза на Комисията за 4,1% през 2026 г. Цифра около 5,8% в документите на ЕС няма. Най-близкото е дефицитът от 5,7% в проектобюджета за 2026 г., който министърът на финансите Донев представя на 24 юни, три седмици след доклада на Комисията. С други думи, това е цифра на самото правителство на Радев. Като причини за влошаването Комисията сочи ръста на заплатите в публичния сектор, особено в отбраната и сигурността, автоматичната индексация на пенсиите и капиталовите трансфери към БЕХ през 2025 г. За 2026 г. сочи продължаващия структурен ръст на заплатите и социалните разходи без компенсиращи мерки. Източници
Други проверки Клуб Z: Невярноzakogo.com: Опровергано (Й114) | |||
| 1:22:48 | Йотова | Йотова твърди, че свръхдефицитът идва или от неточни данни за еврозоната от 2024 г., при министър Василев, или от скок при служебния кабинет. | Подвеждащо |
„Има две обяснения. Или документите, които България спратила, когато сме тръгнали да ставаме член на еврозоната, са били неточни, фалшиви, скрити. А тези документи са още от 1924 г., когато финансов министр беше господин Василев. Или другото, че в повреме на вашия служебен кабинет тази инфлация е скочила толкова много.“ Подвеждащо
Първото обяснение не се подкрепя от данните. Дефицитът за 2024 г. е 3,0% от БВП и в нотификацията от април 2025 г., и в последната от октомври 2026 г., без промяна и без резерви на Евростат. Асен Василев е министър на финансите до април 2024 г. Данните за 2024 г. се отчитат през 2025 г., а искането за извънредни доклади за конвергенцията е подписано на 25 февруари 2025 г. от министъра на финансите Теменужка Петкова и управителя на БНБ Димитър Радев. Евростат има резерва само за данните за 2025 г., заради отчитането на операции на Агенция „Пътна инфраструктура“, които добавят 0,6% от БВП. Именно затова дефицитът за 2025 г. е ревизиран от 3,5% до 4,0%. Не е открита фалшификация, а и 2025 г. не е годината на Василев. Второто обяснение също е непълно. Процедурата стъпва на дефицита за 2025 г. (3,5%), година преди служебния кабинет, и на прогнозата на Комисията за 2026 г. (4,1%). Комисията я обяснява с решения за заплати, пенсии и социални разходи, а не с действия на служебния кабинет. Вярно е, че касовият дефицит към края на април 2026 г. е висок (1,76 млрд. евро, 1,4% от БВП). Той обаче включва и януари–февруари, преди Гюров. Изборът между „фалшиви документи“ и „служебния кабинет“ изключва основното обяснение, което дава Комисията. Източници
Други проверки Клуб Z: Невярно („фалшиви“ документи)zakogo.com: Документите от времето на Василев: Опровергано (Й115); „фалшиви“: Непроверимо (Й125) | |||
| 1:23:14 | Йотова | Йотова казва, че бюджетът за 2027 г. е първият ни бюджет в еврозоната, изпратен е в ЕК и намалява дефицита, без да посяга на социалните придобивки. | Вярно, но непълно |
„Сега правителството трябва да направи така, че да отговори от една страна на критериите на един бюджет, това е първият ни бюджет в евро, на еврозоната и затова го изпрати в Европейската комисия, да се опита да намали този дефицит и едновременно с това да не посяга на социалните придобивки на хората.“ Вярно, но непълно
Вярно е, че правителството изпраща плана в ЕК. На 15.10.2026 г. МФ изпраща на ЕК и Еврогрупата Проекта на бюджетен план за 2027 г. Документът сам се нарича „First Draft Budgetary Plan“, т.е. първият такъв план като член на еврозоната (ПБП 2027). Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е планиран да падне от около 5,0% през 2026 г. до 4,3% през 2027 г. Неточно е „първият ни бюджет в евро“. Бюджетът за 2026 г. вече е изготвен и приет в евро, в юли 2026 г., когато България е в еврозоната. Първи за 2027 г. е бюджетният план по правилата на еврозоната. Социалните разходи като цяло растат: пенсиите с около 8%, социален пакет и мерки за деца за 142,6 млн. евро, социалните трансфери до 12,5% от БВП. Планът обаче включва и съкращаване с 228,7 млн. евро чрез реформата в ТЕЛК, затягане на контрола върху достъпа до социални помощи и премахване от 1.07.2026 г. на „ковид добавката“ към новоотпуснати пенсии. „Не посяга на социалните придобивки“ е вярно в общи линии, но не изцяло. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Й116) за „първи бюджет“; Потвърдено (Й117) за изпращането в ЕК; Недоказано (Й118) за „не посяга“ | |||
| 1:24:04 | Йотова | Йотова твърди, че в момента почти няма държава в ЕС с бюджетен дефицит под 3%. | Невярно |
„и почти няма държава в Европейския съюз в момента, в която да е под границата на 3%,“ Невярно
По данните на Евростат от 21 октомври 2026 г. за 2025 г. 16 от 27-те държави в ЕС имат дефицит под 3% от БВП, а пет от тях са с излишък: Кипър, Дания, Гърция, Ирландия и Португалия. Дефицит от 3% или повече имат 11 държави: Румъния, Полша, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Австрия, България, Финландия, Италия и Хърватия. Средният дефицит за ЕС е 3,1%. И по прогнозите на Комисията за 2026 г. около 12 държави остават под 3%, сред тях Чехия, Испания, Нидерландия, Швеция, Литва, Люксембург и Хърватия. Около половината държави в ЕС са под прага, а не „почти никоя“. Източници
Други проверки | |||
| 1:25:20 | Гюров | Гюров твърди, че цитираният дефицит се базира на разчетите по новия бюджет, а не на бюджета, който е изпълнявал служебният кабинет, и че държавата не е предприела мерки. | Вярно, но непълно |
„Много бърз отговор, свръх дефиците на базата на новите разчети по новия бюджет, а не на този, който ние изпълнявахме. Но той е заварен. Той е заварен и точно там ние не видяхме никакви мерки от страна на държавата.“ Вярно, но непълно
Ако се отнася до цифрата на Йотова от „близо 5,8%“, Гюров е прав: 5,7% е дефицитът в проектобюджета за 2026 г., представен от кабинета „Радев“ на 24 юни. Изпълнението при служебния кабинет е на касова основа: 1,76 млрд. евро, или 1,4% от БВП, към края на април. Самата процедура обаче не стъпва на новия бюджет. Тя стъпва на дефицита от 3,5% за 2025 г. и на пролетната прогноза на Комисията за 4,1% през 2026 г., направена при удължителния бюджет, който изпълнява и служебният кабинет. Комисията пише, че България не е съобщила планиран дефицит за 2026 г. Така дефицитът отчасти е „заварен“ и от служебния кабинет, а не само създаден от новия бюджет. „Не видяхме никакви мерки“ е оценка. Източници
Други проверки zakogo.com: Недоказано (Г104) | |||
| 1:25:55 | Йотова | Йотова твърди, че предишни управления са крили разходи, взимали авансово печалби на държавни дружества и не са плащали на общините, за да отчетат 3% дефицит. | Вярно, но непълно |
„че няма да се крият повече разходи, че няма да се взимат предварително печалби на българските предприятия, че ще спре неизплащането на парите на общините две години, защото те вече се чудят откъде и как да финансират тези проекти, само и само за да кажем, че имаме 3% дефицит. За мен това бяха фалшиви документи.“ Вярно, но непълно
Повечето елементи имат документална основа. През февруари 2026 г. Фискалният съвет нарича „фискални трикове“ изземването на 100% от дивидентите на държавните дружества, авансовия данък от банките и капитализирането на ББР вместо бюджетни разходи. Всички те са от 2025 г. В Народното събрание на 15 юли 2026 г. министърът на финансите Донев посочва 1,013 млрд. евро приходи, събрани авансово през 2025 г. Депутатът Проданов ги разбива на 369 млн. евро авансов данък от банките, около 570 млн. евро дивиденти и около 85 млн. евро авансови акцизи за тютюн. Донев казва още, че през 2024 и 2025 г. Инвестиционната програма за общински проекти не е била финансово обезпечена и плащанията са били минимални. Неразплатените проекти на общини и министерства оценява на 2,2 млрд. евро. Две уговорки. Бившите министри Петкова и Василев отговарят, че авансовият данък е законен и че за дефицита по методологията на Евростат (начислена основа) данъците се отчитат в годината, когато са дължими. Тоест „триковете“ подобряват касата, но не непременно дефицита, който мери ЕС. Освен това целта „3%“ не е постигната за 2025 г.: дефицитът е 3,5%, а след ревизията 4,0%. „Фалшиви документи“ Йотова представя като лична оценка („за мен“). Евростат не е открил фалшификация. Данните за 2024 г. (3,0%) не са променяни, а за 2025 г. има резерва само за отчитането на операции на АПИ. Източници
Други проверки zakogo.com: Криели разходи / авансови печалби: Недоказано (Й123); общините две години: Недоказано (Й124); „фалшиви“: Непроверимо (Й125) | |||
| 1:26:25 | Йотова | Йотова казва, че лидерите на партиите зад Гюров са обещавали „златен дъжд“ от инвестиции и никакво поскъпване от еврото, а днес се вижда какво става с цените. | Подвеждащо |
„А вашите говорители на вашите партии, вашите председатели казваха как тук ще има един златен дъжд от инвестиции. И забележете, няма да има никакво покачване на цените. Днес виждаме какво става.“ Подвеждащо
Цените наистина растат. По данни на НСИ годишната инфлация през септември 2026 г. е 5,7% по ИПЦ (5,6% по ХИПЦ), а от началото на годината, т.е. от въвеждането на еврото на 1 януари, е 4,2% по ИПЦ (4,9% по ХИПЦ). Обещанието е описано по-категорично, отколкото е било. През май 2025 г. Асен Василев казва, че опитът на другите страни показва, че „скок в цените няма“, а ефектът е „от порядъка на 0,2–0,3%“. Това е твърдение за ефекта от смяната на валутата, не обещание, че цените няма да растат. През юли 2025 г. той дори предупреждава, че промените в Закона за еврото ще вдигнат цените. Цитат за „златен дъжд от инвестиции“ не открихме. Данните на НСИ не отделят колко от поскъпването се дължи на еврото и колко на други фактори (например горивата, които през септември поскъпват с 5–6% за месец). Затова „днес виждаме какво става“ внушава причинна връзка, която статистиката не показва. Източници
| |||
| 1:26:38 | Йотова | Йотова казва, че „ние с президента“ сме поискали референдум за еврото. | Вярно, но непълно |
„Затова ние поискахме с президента този референдум. Затова искахме този референдум, за да стане ясно на българските граждани, че ще има процеси, те ще бъдат тежки.“ Вярно, но непълно
Предложението за национален референдум с въпрос дали България да въведе еврото през 2026 г. е подписано и внесено в Народното събрание на 12.05.2025 г. от президента Румен Радев (president.bg). Правото на такова предложение е на президента; вицепрезидентът няма самостоятелна роля, и в официалното съобщение Йотова не е спомената. Като вицепрезидент тя е част от институцията, която иска референдума, затова „ние с президента“ е по-скоро разширено, отколкото невярно. Източници Други проверки zakogo: Недоказано (Й127): съобщението назовава само Радев | |||
| 1:26:50 | Гюров | Гюров твърди, че Конституционният съд се е произнесъл, че референдумът за еврото е противоконституционен. | Невярно |
„Този референдум, както се произнесе Конституционният съд, е противоконституционен. Така че настоянието за такъв референдум е отново популизъм.“ Невярно
КС никога не е обявявал референдума за противоконституционен. С Определение № 1 от 23.01.2026 г. по к.д. № 21/2025 съдът отклонява като недопустимо искането на 51 депутати срещу решението на НС по предложението на президента и прекратява делото без произнасяне по същество (Определение № 1). Мотивът е, че еврото вече е въведено от 1.01.2026 г. с решения на Съвета на ЕС. Отговорът на въпроса не може да породи правни последици, затова няма конституционен спор. Съдът изрично отказва да се произнася отделно за съответствието на самия въпрос с Конституцията. По-рано, на 18.11.2025 г., КС приема с тълкувателно решение, че председателят на НС Наталия Киселова не е имала право сама да отклони предложението на президента. Преценката за допустимост принадлежи на целия парламент (Свободна Европа). Тезата за противоконституционност е на Киселова от май 2025 г. и на част от депутатите, не на Конституционния съд. Източници
Други проверки Клуб Z: Невярно (Г №2): КС отклонява искането без решение по съществоzakogo: Опровергано (Г105)Actualno (коментар): Защитава прочита на Гюров: съдът показал, че „няма място за спор“ | |||
| 1:27:10 | Гюров | Гюров твърди, че правителството налага еднократен данък върху свръхпечалбата, с който да покрива разходи на държавата, които не са еднократни. | Вярно, но непълно |
„Тогава, когато ние налагаме един данък в свръх печалба и то е еднократен данък, който трябва да покрие разходи на държавата, които не са еднократни, това е диагноза за проблем,“ Вярно, но непълно
Проектът на бюджетен план за 2027 г., одобрен на 14–15 октомври 2026 г. и изпратен на Комисията и Еврогрупата, наистина предвижда еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата на избрани сектори: банки, застрахователи, търговски вериги, телекоми. Очакваните приходи са ориентировъчно 800 млн. евро, най-голямата отделна приходна мярка за 2027 г. Същият план предвижда трайни увеличения на разходите: пенсии с около 8%, заплати в бюджетния сектор с 5%, учителски заплати със 7,5%, по-високи детски надбавки. Целевият дефицит за 2027 г. е 4,3% от БВП. Правителството не обвързва данъка с конкретни разходи, а бюджетът не разпределя приходите по пера. „Данък, който покрива трайни разходи“ е икономическа интерпретация. Тя е логична, защото еднократен приход изчезва след 2027 г., а увеличенията на разходите остават, но не е записана в документите. Източници
Други проверки zakogo.com: Недоказано (Г106) | |||
| 1:28:10 | Йотова | Йотова твърди, че КС не е обявявал референдума за противоконституционен, а предложението просто не е допуснато от мнозинството в НС. | Вярно |
„Не е вярно, че Конституционният съд е обявил референдума за противоконституционен. Нашето предложение изобщо не беше допуснато от мнозинството в Народното събрание, за да има референдум. Господин Гюров, не заблуждавайте хората.“ Вярно
КС не е обявявал референдума за противоконституционен. С Определение № 1 от 23.01.2026 г. той само отклонява като недопустимо искането срещу решението на НС, без произнасяне по същество (Определение № 1). Предложението на Радев от 12.05.2025 г. първо е върнато като недопустимо от председателя на НС Наталия Киселова. По-късно КС приема, че тя не е имала това правомощие (Свободна Европа). На 3.12.2025 г. парламентът гласува предложението и го отхвърля: 81 „за“, 135 „против“, 3 „въздържали се“ (стенограма). Решението е обнародвано в ДВ, бр. 104 от 5.12.2025 г. Източници
| |||
| 1:29:02 | Гюров | Гюров твърди, че вицепремиер дели медиите на добри и лоши, властта определя кои журналисти да питат, а пресслужбата на Министерския съвет агитира за кандидат – нещо небивало. | Вярно, но непълно |
„Въпросът ми е тогава, когато вицепремиер говори за добри медии, за лоши медии, тогава когато пресцентърът на Министерски съвет се използва в предизборна кампания за агитиране в полза на един от кандидатите.“ Вярно, но непълно
Вицепремиерът Иво Христов в интервю за БНТ на 13 август 2026 г. противопоставя обществените медии: посочва БНТ като едно от малкото места, които „устояват“ на олигарсите, и БНР като обратен пример. СЕМ определя противопоставянето като „неприемливо“. Пресслужбата е използвана. На 26.10.2026 г. Радев призовава след Софийския икономически форум „да гласуваме за Йотова“, и Правителствената информационна служба разпространява изявлението на сайта и във Facebook профила на Министерския съвет. В позиция от същия ден ПИС защитава това и упреква медии, които „премълчават, преиначават, манипулират“ думите на премиера. ЦИК (Решение № 422-ПВР) приема, че това не е агитация, защото кампанията за втория тур още не е започнала, а сигнала за използване на държавен ресурс (чл. 168, ал. 3 ИК) препраща на Сметната палата. На 30.10 ПИС сваля публикациите. Двете други твърдения са по-слабо подкрепени. За подбора кои журналисти да задават въпроси има само общо твърдение на АЕЖ, че представители на управляващото мнозинство са показали желание да ограничават въпросите, без конкретни случаи. „Нито едно правителство досега“ е абсолютно твърдение, което не може да се провери. Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Г108, Г113); Недоказано (Г109) – ЦИК: не е агитация | |||
| 1:31:09 | Йотова | Йотова казва, че е била директор на новините в БНТ и че министър-председател се е появил в часовника преди централната емисия, за да моли партньор да не разтуря „сглобката“. | Вярно |
„като така се казва във времето на часовника преди Централната информационна емисия, изведнъж се появи един министър-председател, който молеше на друга политическа партия, която е просто партньор политически, за да не разтуря сглобката.“ Вярно
Според официалната биография на президента Йотова е работила в БНТ от 1990 до 1997 г. като репортер, редактор, водещ и директор на дирекция „Новини и актуални предавания“. Случаят, който описва, без да назовава премиера, съвпада с обръщението на Николай Денков (ПП) по БНТ1 в 20:00 ч. на 24 март 2024 г., когато започва и централната емисия „По света и у нас“. В него Денков призовава ГЕРБ-СДС да „спази думата си“ за ротацията, да гласува кабинет с Мария Габриел и „да не хвърля държавата в хаос“. Тогава Денков е от ПП, партията, в която Гюров е бил депутат. Източници
Други проверки zakogo: Потвърдено (Й133) за БНТ; Непроверимо (Й135) за обръщението | |||
| 1:32:10 | Йотова | Йотова твърди, че след ареста на двама кметове Гюров е казал, че в България отново има Възродителен процес. | Подвеждащо |
„Когато бяха арестувани двама кметове, вие казахте, че по този начин отново в България има възродителен процес. Продължавате ли да твърдите това?“ Подвеждащо
В интервюто в „Лице в лице“ по bTV от 22 октомври 2026 г., след ареста на кметовете на Сунгурларе и Белица от ДПС, Гюров не използва израза „Възродителен процес“. Казва, че борбата с олигархията е важна, но действията са „прекалено закъснели“, и пита дали това е реакция на развалена сделка между Пеевски и Радев или „опит за сплашване на българските турци и на българските мюсюлмани“. Добавя, че вижда „сенки на комунистическия режим“, които отново се опитват да ги сплашват и използват. Тоест той прави историческа алюзия към натиска на комунистическия режим над българските турци, но не заявява, че в България има Възродителен процес. Йотова му приписва конкретна дума, която не е казал, и превръща въпрос в категорично твърдение. Източници
| |||
| 1:33:21 | Гюров | Гюров казва, че не е говорил за Възродителен процес, а в интервюто е казал, че борбата с олигархията е закъсняла и трябва да бъде доведена докрай. | Вярно, но непълно |
„Не съм говорил аз за възродителен процес. Това, което казах във въпросното интервю, е, че борбата срещу олигархията е закъсняла, тя трябва да бъде доведена до край“ Вярно, но непълно
Вярно е, че в интервюто по bTV от 22.10.2026 г. той не казва „Възродителен процес“ и че казва, че действията срещу олигархията са „прекалено закъснели“. Пропуска обаче другата половина от отговора си: пита дали арестите на двамата кметове от ДПС не са „опит за сплашване на българските турци и на българските мюсюлмани“ и говори за „сенки на комунистическия режим“, които отново се опитват да ги сплашват. Именно тази алюзия е поводът за обвинението на Йотова. Източници
| |||
| 1:34:44 | Гюров | Гюров твърди, че Йотова е помилвала наркотрафиканти и то не в един, а в повтарящи се случаи. | Вярно |
„Вие дали ще се извините на българските майки за това, че сте помилвали наркотрафиканти“ Вярно
Официалният регистър на помилванията на президентската институция описва поне два случая на осъдени за трафик и разпространение на наркотици, помилвани по здравословни причини: случай № 23 – осъден от Апелативния съд в Солун на 15 години за внос, трафик и продажба на наркотици в Гърция, помилван с остатъка от наказанието с Указ № 119 от 5 декември 2022 г.; и случай № 28 – осъден по чл. 321, ал. 3 и чл. 354а, ал. 2 НК на 4 г. и 4 м., помилван с Указ № 1 от 6 февруари 2025 г. Чл. 354а, ал. 2 НК е квалифицираният състав на производство, държане с цел разпространение и разпространение на наркотици (в големи размери или по поръчение на организирана престъпна група), а чл. 321, ал. 3 е участие в организирана престъпна група. И двата указа са издадени, докато Йотова е вицепрезидент: по чл. 104 от Конституцията президентът може да възложи на вицепрезидента правото на помилване, и през двата мандата на Радев то е упражнявано от нея. Общо в регистъра има шест помилвани с присъди, свързани с наркотици. При останалите четири става дума за държане, шофиране след употреба или неуточнено престъпление по чл. 354а, а не за трафик. „Повтарящи се случаи“ на помилвани трафиканти са значи два, не повече. Източници
Други проверки zakogo: Потвърдено (Г115): укази от 05.12.2022 и 06.02.2025 | |||
| 1:35:17 | Йотова | Йотова казва, че лично, с подписа си, е предоставила на прокуратурата всички документи по спорното помилване. | Вярно |
„Нещо. Независимо от всичко, за да бъда изключително честна, прозрачна и откровена пред всички български граждани, всички документи, свързани с помилването, за което говорихте, аз лично, лично с моя подпис, предоставих на българската прокуратура.“ Вярно
Според съобщение на прессекретариата на президента, предадено от БТА на 21.10.2026 г., Йотова е сезирала прокуратурата на 19 октомври и е изпратила цялата преписка по помилването по Указ № 119/2022 г.. Тя иска проверка на публично изнесените твърдения за нарушения, включително за възможни корупционни практики, и на това как са съхранявани и разпространени записите от камерите в Софийския затвор. Прокуратурата не е съобщила публично какво е направила с преписката: по данни на „Сега“ десет дни по-късно все още не е ясно дали е образувана проверка или досъдебно производство и в коя прокуратура е. Сезирането идва повече от месец след началото на скандала, а помилването е от декември 2022 г. Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Й138): само в медии | |||
| 1:36:02 | Йотова | Йотова казва, че медицинската комисия, на която се е доверила, е назначена от министрите Надежда Йорданова и Асена Сербезова – „хора от вашата политическа партия“. | Подвеждащо |
„Не съм имала основание да се съмнявам в комисия, която е назначена от госпожа Надежда Юрданова като министр на правосъдието и от госпожа Сербезова като министр на здравеопазването. Това са все пак хора от вашата политическа партия.“ Подвеждащо
Фактическата основа е вярна. По чл. 138 ЗИНЗС към ГД „Изпълнение на наказанията“ има медицинска комисия, чийто състав се определя със заповед на министъра на правосъдието, съгласувана с министъра на здравеопазването. Според публикации, позоваващи се на документите, съставът, дал становището по този случай, е определен през юли 2022 г. със заповеди на Надежда Йорданова, съгласувани с Асена Сербезова (кабинет „Петков“). „Вашата партия“ е неточно. Йорданова е от „Демократична България“: в 52-ото Народно събрание тя говори от името на групата на ДБ, отделна от групата на ПП. Сербезова е министър по предложение на ПП, без данни да е член на партията. Гюров е бивш депутат и председател на парламентарната група на ПП, а сега е независим кандидат, подкрепен от ПП и ДБ. Подвеждащото е прехвърлянето на отговорността. Медицинската комисия дава становище за здравословното състояние. Предложението за помилване идва от отделната Комисия по помилването към президента, а указът е подписан от самата Йотова като вицепрезидент (чл. 98, т. 11 и чл. 104 от Конституцията). Източници
| |||
| 1:36:28 | Йотова | Йотова твърди, че е помилвала само по хуманитарни и здравословни причини и че не е вярно, че е помилвала наркотрафиканти. | Невярно |
„И с цяло решението ми е взето по хуманитарни и здравословни причини. А що се отнася до общото ви твърдение за наркотрафиканти? Първо, това не е истина.“ Невярно
Първата част се потвърждава: в регистъра на помилванията мотивите по Указ № 119 от 5.12.2022 г. са „изключително тежкото здравословно състояние“ на осъдения и че изтърпяването на наказанието „би било проява на нехуманно отношение“. По Указ № 1 от 6.02.2025 г. мотивът също е здравословен. Втората част е невярна. Помилваният с Указ № 119 е осъден в Гърция на 15 години за внос, трафик и продажба на наркотици, а помилваният с Указ № 1/2025 – по чл. 354а, ал. 2 НК (разпространение в квалифициран състав) и чл. 321, ал. 3 НК (организирана престъпна група). Двамата са осъдени именно за трафик и разпространение, независимо от мотивите за помилването. Хуманитарният мотив не променя за какво са осъдени помилваните. Затова отричането, че е помилвала наркотрафиканти, не отговаря на официалния регистър. Източници
| |||
| 1:36:56 | Йотова | Йотова описва помилван млад мъж в Англия, чиято екстрадиция английският съд два пъти отказал; имал тригодишна присъда и тежко болно дете, което приема храна само от него. | Вярно, но непълно |
„Един от тези случаи, за които говорите, господин Гюров, става дума за един млад човек, който даже не е в България. На два пъти и английския съд отказва да го екстрадира. След изричния натиск на българския съд отказва да го екстрадира, за да може да се изтърпи тригодишната присъда в България. Защото, за съжаление, докато е в Англия, се ражда дете. Дете, което е с изключително“ Вярно, но непълно
Случаят е № 11 в регистъра на помилванията: 41-годишен българин, осъден през 2002 г. на 3 години условно за държане на високорисково наркотично вещество (чл. 354а, ал. 3 НК); заради ново подобно деяние през 2015 г. получава 6 месеца и е постановено изтърпяване и на трите години. От 2008 г. живее в Англия, детето му (родено 2014 г.) е с тежко изоставане в развитието и признаци на аутизъм. Помилван е изцяло с Указ № 1 от 9.01.2019 г. Детайлът „два пъти отказва“ е неточен: по регистъра първата английска инстанция уважава искането за предаване, а по-горният съд го отменя и отказва екстрадиция. Отказът е един. Мотивът е състоянието на детето: експертите и на двете страни сочат, че без бащата то би отказало основни жизнени дейности. Регистърът не говори изрично за храна, но описанието е близко. Същественото уточнение е, че този човек е осъден за държане, не за трафик. Затова примерът не опровергава, че Йотова е помилвала осъдени трафиканти (виж указите от 2022 и 2025 г.). Източници
| |||
| 1:38:39 | Йотова | Йотова твърди, че Гюров е накарал медии да посегнат на съпруга ѝ, че кампанията му е била насочена срещу семейството ѝ и че Асен Василев е бил говорител на кампанията му. | Непроверимо |
„през каквото се сетите. С това, че накарахте медии да посегнат на съпруга ми. Вие лично, аз не питам нито за Асен Василев, който беше говорителя на вашата кампания.“ Непроверимо
Публично известният случай със съпруга ѝ проф. Андрей Йотов е от изборния ден, 25 октомври: влогърът Николай Караколев пресреща Йотова, докато тя придружава съпруга си, и разпространява видеото. След критики той се извинява и пише, че не е знаел кой е мъжът до нея, нито че е прекарал инсулт. Не открихме доказателства, че Гюров или щабът му са поръчали или насърчили това. За Асен Василев: сайтът на кампанията и публичните данни не го посочват като говорител или член на щаба. Той е председател на ПП, партия, която официално подкрепя Гюров, и многократно говори в негова подкрепа, но като партиен лидер. Обвиненията за „лъжи, тролове и лични нападки“ са оценки и не подлежат на проверка. Източници
| |||
| 1:39:45 | Гюров | Гюров твърди, че „Прогресивна България“ е предотвратила всички опити да се получи информация и да се направи изслушване за помилванията. | Вярно, но непълно |
„Там не е имало никаква лична нападка. Тук е въпроса за това как вие сте използвали тези правомощия, как сте ги прилагали на базата на какви критерии. За съжаление, всички опити да получим информация, всички опити да се направи изслушване по тази тема бяха предотвратени от Прогресивна България, така че ние не можахме да стигнем до тази информация.“ Вярно, но непълно
За изслушванията това се потвърждава от данните на парламента. На 7 октомври 2026 г. предложението на Божидар Божанов (ДБ) за изслушване на ръководителите на ГДИН, ДАНС, ГДБОП и затворническата болница по помилването по Указ № 119/2022 г. е отхвърлено с 92 „за“ и 119 „против“, и при прегласуването е същото. По гласуването по групи и 119-те гласа „против“ са на ПБ, а всички останали групи гласуват „за“. Свиканите след това три извънредни заседания (13, 21 и 28 октомври) се провалят поради липса на кворум. На 13 октомври от 131-мата депутати на ПБ се регистрират 14, после 3; на 21 октомври 22 и 21; на 28 октомври 32 и 28. Кворумът изисква 121 души. Отсъстват и почти всички от „Възраждане“, а на 28 октомври и десетина от ГЕРБ, но без ПБ кворум няма как да се събере. „Всички опити да се получи информация“ е преувеличено. По данни на самата президентска администрация тя е отговорила на 14 искания по Закона за достъп до обществена информация (5 от депутати), а министърът на правосъдието е отговарял на депутатски въпроси по случая. Блокирани са изслушванията, не всички канали за информация. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Г119): потвърждава отхвърлянето със 119 гласа на ПБ на 07.10, за другите опити не казва | |||
| 1:40:19 | Гюров | Гюров твърди, че депутати от „Прогресивна България“ масово са разпространявали колажи, на които той целува украинско знаме и е с автомат и каска. | Непроверимо |
„За сметка на това, както казах, председателя на парламентарната група на Прогресивна България отправя откровени лъжи в вчерашния ден и депутати на Прогресивна България споделят масово колажи с мен, как целувам украинско знаме и с автомат и с каска.“ Непроверимо
Гюров не назова нито един депутат. Клуб Z пише, че колажите, разпространени от депутати от управляващата партия, са били изтрити до сутринта на 29 октомври, но не посочва имена, линкове или екранни снимки. Няма медия, архив или проверка на факти, която да назовава конкретен депутат от „Прогресивна България“. Едно от изображенията със сигурност съществува и е фалшиво: снимката, на която Гюров целува украинско знаме, стъпил върху българско, е генерирана с изкуствен интелект според Factcheck.bg. Тя се е разпространявала в проруски групи във Facebook и в Threads, без връзка с конкретен депутат. Колажът с автомат и каска не е публикуван и проверен от никого. В същата реплика Гюров обвинява и председателя на парламентарната група на ПБ Петър Витанов в лъжа – това се отнася до твърдението на Витанов за среща между Гюров и Пеевски, не до колажите. Нито ПБ, нито щабът на Йотова са коментирали обвинението за колажите. Докато не се появят конкретни публикации, твърдението остава непроверимо. Източници
Други проверки zakogo.com: непроверимо | |||
| 1:41:19 | Гюров | Гюров казва, че Йорданова е сменила само двама души в медицинската комисия, която следи здравето на всички затворници, а помилванията се разглеждат от отделна комисия. | Вярно, но непълно |
„която е била назначена от госпожа Надежда Йорданова, естествено, че ние направихме проверка. Там става въпрос само за двама души, които са сменени. И това е медицинска комисия, която наблюдава здравето на всички затворници, не само на тези, които подлежат на помилване.“ Вярно, но непълно
Вярно е, че има отделна Комисия по помилването към президента. Регистърът на помилванията и правилата за работата ѝ я описват като орган, който изготвя предложенията за укази, а медицинската комисия по ЗИНЗС само дава становище. Описанието на медицинската комисия е преувеличено. По чл. 138 ЗИНЗС тя не „наблюдава здравето на всички затворници“. Тя дава становища по конкретни случаи: условия за лечение преди привеждане на присъдата в изпълнение, жалби срещу откази за прекъсване на наказанието и предложения за помилване по здравословни причини. Помилванията по здравословни причини са изрично част от задачите ѝ. Твърдението, че при Йорданова са сменени „само двама души“, не можахме да проверим: съставът на комисията и промените в него не са публикувани. Не намерихме и данни за проверката, на която Гюров се позовава. Източници
Други проверки zakogo: Опровергано за „всички затворници“ (Г124); Потвърдено за отделната комисия (Г125); Непроверимо за двамата сменени (Г123) | |||
| 1:41:36 | Гюров | Гюров казва, че няма документ на медицинската комисия, който да препоръчва помилването, и че помилваният след това отново е тровил българските деца с наркотици. | Вярно, но непълно |
„Освен това има друга комисия, която е по помилванията, и аз много бих искал да видя наистина документа, в който медицинската комисия казва, че този човек трябва да бъде помилван. Защото ако говорим за хуманни причини, хуманното е, когато човек е болен, да се лекува, а не да бъде освобождаван, той след това да излиза и да трови отново българските деца […].“ Вярно, но непълно
За документа: регистърът и президентската администрация сочат, че в преписката има становище на експертната лекарска комисия за „изключително тежки заболявания“ с риск за живота. Тоест има медицински документ за здравословното състояние. Дали медицинската комисия изрично е предложила помилване (което тя може по чл. 138, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС), не е публично известно. Цялата преписка е в прокуратурата. За повторното престъпление: помилваният с Указ № 119/2022 г. е задържан на 18 февруари 2025 г. при акция на ГДБОП. По медийни данни са иззети над 4 кг кокаин и му е повдигнато обвинение за разпространение на наркотици в организирана група. Делото не е приключило с присъда и той се ползва от презумпцията за невинност. „Българските деца“ е реторична фигура: няма данни за продажба на непълнолетни. Гюров представя обвинението като установен факт. Източници
| |||
| 1:42:14 | Йотова | Йотова казва, че медицинската комисия не е назначена по преценка на Йорданова, а се съставя по закон, и под заповедта стоят подписите на двама министри и един заместник-министър. | Вярно, но непълно |
„не се назначава дори от госпожа Йорданова защото тя така е решила Това е по закон Тя се съставя по закон“ Вярно, но непълно
Комисията наистина е предвидена в закона: чл. 138, ал. 1 ЗИНЗС я създава към ГД „Изпълнение на наказанията“ и ѝ възлага да дава становища, заключения по жалби и „предложения за помилване на лишени от свобода по здравословни причини“. Поименният ѝ състав обаче се определя от министъра на правосъдието (или оправомощен заместник-министър) със заповед, съгласувана със здравния министър (ал. 2). Подписите отговарят на описанието в медиите: заповедите от юли 2022 г. са на министър Йорданова, съгласувани със здравния министър Сербезова, а в съгласувателната процедура участва и заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев. Самите заповеди не са публикувани. Тук Йотова отчасти противоречи на собствената си реплика от няколко минути по-рано (p3-23), където подчертава, че комисията е назначена от двете министърки. Източници
Други проверки zakogo: Опровергано (Й152): законът създава комисията, но съставът е със заповед на министъра | |||
| 1:43:07 | Йотова | Йотова казва, че администрацията ѝ е получила 14 запитвания за помилванията и е дала 14 отговора, а тя е нямала достъп до парламентарната трибуна, за да се защити. | Вярно, но непълно |
„А що се отнася до това, че не сте получили отговор? И това е лъжа. 14 запитвани има към нашата администрация. 14 отговор сте получили.“ Вярно, но непълно
Числото съвпада с данните на самата президентска администрация. В съобщението, предадено от БТА на 21.10.2026 г., тя посочва, че от 11 септември е отговорила на 14 искания по Закона за достъп до обществена информация: 5 от народни представители, останалите от политици, журналисти и граждани. Независимо потвърждение на броя и на съдържанието на отговорите няма. Твърдението, че няма достъп до парламентарната трибуна, е неточно. Чл. 98, т. 2 и т. 14 от Конституцията дават на президента право да отправя обръщения към Народното събрание и да го информира по въпросите от правомощията си. Парламентарните изслушвания, които бяха блокирани, бяха на други длъжностни лица, не на президента. ДБ първоначално предложи и председателят на Комисията по помилването да бъде изслушан, но оттегли това предложение. Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Й151) за 14-те отговора; Недоказано (Й155) за трибуната | |||
| 1:43:33 | Гюров | Гюров казва, че е приел всички покани за дебат, а щабът на Йотова ги е отказвал. | Вярно, но непълно |
„защото аз приех всички предложения за дебат и за съжаление те бяха отказани от щаба на госпожа Йотова.“ Вярно, но непълно
Преди първия тур платформата „Извън ефир“ кани двамата на дебат. Гюров приема, а щабът на Йотова на 9 октомври писмено отказва с мотива, че първо ще изчака резултатите от първия тур. Според Клуб Z Йотова не идва и на съвместно участие в БНР. На 13 септември по Nova тя казва, че „никога няма да се откаже от дебат“. След първия тур Гюров я призовава още в изборната нощ на дебат, и единственият дебат е този по БНТ на 29 октомври, условие, което Йотова поставя още на 13 октомври (дебат по обществената телевизия при балотаж). Не открихме данни за други покани за втория тур (bTV, Nova), които щабът ѝ да е отказал. Затова „всички“ е преувеличено, но отказите преди първия тур са документирани. Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Г126) | |||
| 1:43:43 | Гюров | Гюров казва, че резултатът му на първия тур надхвърля подкрепата за партиите, които го подкрепят. | Вярно, но непълно |
„Така че ние направихме наистина една позитивна кампания и това се вижда и в нашите резултати, които увеличиха подкрепата на подкрепящите ни партии.“ Вярно, но непълно
По данни на ЦИК на парламентарните избори на 19 април 2026 г. коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ (основните поддръжници на Гюров) получава 408 846 гласа (12,6%). На 25 октомври Гюров – Кандев получават 486 232 гласа (31,95%), около 77 000 гласа повече, при над два пъти по-висок дял. Това става при рязко по-ниска активност: гласуват 1 525 034 души срещу 3 360 330 през април. Сравнението между партиен и президентски вот обаче е условно. ГЕРБ и ДПС нямат свой кандидат на президентските избори, и част от избирателите им вероятно са гласували за Гюров. Колко от резултата му е „увеличение на подкрепата за партиите“ и колко е чужд електорат, данните не показват. Източници | |||
| 1:43:55 | Гюров | Гюров казва, че „калната“ кампания с плашене с изпращане на войници на фронта е довела до срив в подкрепата за „Прогресивна България“ – загуба от 900 000 гласа. | Вярно, но непълно |
„За сметка на това, каоната мръсна кампания с вношения заплахи от несъществуващи врагове с войни за изпращане на войници на фронта, това доведе до огромен срив в подкрепата на прогресивна България. Видяхме загуба от 900 000 гласа.“ Вярно, но непълно
Числото е точно. ПБ получава 1 444 920 гласа на парламентарните избори на 19.04.2026 г. (Решение № 4807-НС на ЦИК), а подкрепената от нея Йотова – 528 951 гласа на 25.10.2026 г., с 915 969 по-малко. Делът също пада: от 44,6% за ПБ до 34,8% за Йотова, макар че Йотова е подкрепена и от БСП (97 753 гласа през април) и други. Сравнението обаче е между два различни вида избори при двойно по-ниска активност (1,53 млн. срещу 3,36 млн. гласували). „Загубата“ не е мярка за преминали към други кандидати избиратели. Причината („калната кампания“ и плашенето с война) е политическа оценка и не подлежи на проверка. Factcheck.bg описва разпространяваните фалшиви твърдения, че Гюров би пратил войници в Украйна, но не ги свързва с щаба на Йотова или ПБ. Източници
| |||
| 1:44:52 | Гюров | Гюров казва, че социологическите агенции са давали 20% разлика между двамата, а реалната е под 3%. | Вярно, но непълно |
„За сметка на това, разликата от 20% която даваха социологическите агенции, всъщност беше много по-малка, по-малко от 3%.“ Вярно, но непълно
Реалната разлика е под 3 пункта: по данни на ЦИК Йотова – Вълчев получават 34,760% (528 951 гласа), а Гюров – Кандев 31,953% (486 232), разлика 2,81 пункта. „20%“ отговаря на проучванията от началото на кампанията, не на финалните. „Тренд“ дава 23,2 пункта в края на септември и началото на октомври (47,8% срещу 24,6%). Последните проучвания, публикувани на 23 октомври, показват по-малка, но пак голяма разлика: „Тренд“ 18,1 пункта, „Галъп Интернешънъл“ 13,5, „Алфа Рисърч“ 12,8. Изводът, че агенциите силно надценяват преднината на Йотова, е верен. Цифрата 20 обаче е по-близо до горната граница, отколкото до финалната картина. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Г130): потвърждава разликата 2,807 п.; за проучванията няма официален документ | |||
| 1:49:57 | Йотова | Йотова казва, че девет години е изпълнявала функциите на вицепрезидент. | Вярно |
„Защото аз добре познавам работата на вице-президента. 9 години изпълнявах тези функции.“ Вярно
Йотова встъпва като вицепрезидент на 22.01.2017 г., преизбрана е през 2021 г. и става президент на 23.01.2026 г., след като КС прекратява предсрочно пълномощията на Румен Радев (биография). Това са точно девет години. Източници
Други проверки zakogo: Потвърдено (Й157) | |||
| 1:51:56 | Йотова | Йотова казва, че познава Гюров толкова малко, че няма мнение за него. | Подвеждащо |
„Що се отнася за господин Гюров? Знаете ли, аз толкова малко го познавам, че нямам мнение.“ Подвеждащо
Йотова е работила пряко с Гюров. С Указ № 54 от 12.02.2026 г. го определя за кандидат за служебен премиер и му връчва мандата (president.bg). С Указ № 57 от 19.02.2026 г. назначава кабинета му, който управлява 78 дни. В същия дебат тя самата казва, че Гюров ѝ е предложил нещо „на една от срещите“ с нея. Половин час по-рано (1:38) се обръща към него с думите „така както сме работили, познаваме се“, а при раздялата си спомня, че му е пожелала успех в деня на назначаването. Степента на лично познанство е субективна, но твърдението, че не го познава достатъчно, за да има мнение, противоречи на документираната съвместна работа и на собствените ѝ думи в дебата. Източници
| |||
| 1:53:13 | Йотова | Йотова казва, че от януари разговаря с всички партии и парламентарни групи и „заедно правим служебни кабинети“. | Подвеждащо |
„Аз вече го правя. От януари месец разговарям с всички политически партии, разговарям с парламентарни групи, правим заедно служебни кабинети, правим заедно политики, граждански сектор.“ Подвеждащо
Разговорите с парламентарните групи са факт и са конституционно задължение. През февруари 2026 г. Йотова провежда консултации с групите преди избора на служебен премиер (president.bg). Не всички участват: „Възраждане“ бойкотира консултациите в началото на февруари (News.bg). „Правим заедно служебни кабинети“ не отговаря на записа. От януари Йотова назначава един служебен кабинет, този на Гюров. По Конституцията (чл. 99, ал. 5, ред. 2023 г.) премиерът се избира от фиксиран списък, а съставът се предлага от него. По онова време самата Йотова казва, че кабинетът „не е мой избор“, че не носи отговорност за състава му и че е научила министрите, когато Гюров ги е изчел (president.bg, 19.02, president.bg, 20.02). Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Й158, Й159) | |||
| 1:56:04 | Гюров | Гюров казва, че никога не е говорил срещу Йотова или семейството ѝ, а тя в заключителното си събитие посвещава голяма част от речта си на внушения и лъжи за него. | Вярно, но непълно |
„за разлика от нея, която в заключителното събитие на своята кампания посвети голяма част от речта си“ Вярно, но непълно
Не открихме изказване на Гюров срещу семейството на Йотова. Заглавието на „Дневник“ за закриването на кампанията ѝ в Пловдив на 22 октомври („…а Гюров за нищо не става“) показва, че тя го е атакувала в заключителната си реч. Дали това са „лъжи“, е оценка. „Не съм говорил срещу г-жа Йотова“ е твърде широко. В кампанията и в самия дебат той я критикува остро, например настоява да се извини за помилванията на наркотрафиканти. Вероятно има предвид лични нападки, и такива не открихме. Източници
Други проверки zakogo: Непроверимо (Г137) | |||
| 1:56:51 | Гюров | Гюров казва, че служебното правителство, което е оглавявал, е имало 78 дни. | Вярно |
„Имахме 78 дни в служебното правителство. Хората споделиха, че те са им дали надежда.“ Вярно
Кабинетът е назначен с Указ № 57 от 19.02.2026 г. (ДВ, бр. 19/2026), а правомощията му са прекратени с решение на НС от 8.05.2026 г. при избора на новото правителство (стенограма 08.05.2026). От 19.02 до 8.05 са точно 78 дни. Източници
| |||
| 1:58:50 | Йотова | Йотова казва, че е назначила Гюров за служебен министър-председател и още тогава му е пожелала успех. | Вярно |
„И аз успех желая, господин Гюров, така както ви пожелах първия ден, в който ви назначих за служебен министър-председател.“ Вярно
Йотова определя Гюров за кандидат за служебен премиер на 12.02.2026 г. (president.bg) и назначава кабинета му с Указ № 57 от 19.02.2026 г. (стенограма 08.05.2026). Пожеланието за успех не фигурира в официалните съобщения от 12 и 19 февруари. В тях тя говори за големи очаквания, а на 19.02 – за резерви към някои министри и че кабинетът „не е мой избор“ (president.bg). Това е подробност, която не може да се провери, и не променя основния факт. Източници
Други проверки zakogo: Недоказано (Й163): в новината от 19.02 няма пожелание за успех | |||
Няма твърдения, които да отговарят на филтрите.
Тук не се оценява дали нещо е вярно, а как е аргументирано. И двамата имаха повтарящи се ходове, които се връщаха независимо от въпроса – по шест за всеки, подредени по реда, в който се появиха.
Споразумението с Украйна и „коалицията на желаещите“ бяха представени като изпращане на български войници – три пъти, включително след като Гюров се съгласи, че войници не трябва да отиват. Текстът на споразумението не съдържа такъв ангажимент.
„Може би вие или вашите спонсори от това лично сте заинтересовани“ – за производството на дронове. Не беше посочено нито кои са спонсорите, нито какъв е интересът.
Вместо собствените действия на Гюров – Пеевски и ДПС–Ново начало, Кирил Петков и Асен Василев. „Какво им обещахте?“ е въпрос, който не изисква доказателство.
„Ако и това не знаете“, „позволете ми един приятелски съвет“, „при много сериозно стечение на лоши обстоятелства да спечелите“. Тонът замества отговора по същество.
На въпроса дали преизбирането ѝ означава концентрация на власт отговори, че не вижда защо да отговаря. На въпроса дали ще се извини за помилванията – прехвърли отговорността към медицинската комисия.
Фискалният съвет наистина критикува „фискални трикове“ около дефицита от 3%. Но „фалшиви документи“ е обвинение в престъпление, за което не беше посочен нито документ, нито институция, която го е установила.
Ниската активност и резултатът на „Прогресивна България“ бяха обяснени със страх, всяван от противника. Тезата е удобна, защото не може да бъде опровергана.
На критиката за споразумението с Украйна отговорът беше договорът с „Боташ“, подписан от служебния кабинет на Радев. Сравнението е легитимно, но не отговаря на въпроса защо споразумението е подписано без да бъде попитан парламентът.
„Никога не съм търсил подкрепа от партийни централи“ – при издигане от инициативен комитет и подкрепа от партиите, в които доскоро беше председател на парламентарна група.
„В нашия комитет няма представители на Държавна сигурност“ – внушение, че в комитета на Йотова има, без да е посочено нито едно име.
Ефектно предизвикателство, което обаче се обръща срещу него: в споразумението има изречения, в които България „се ангажира“. Те са политически, не правни ангажименти – но съществуват.
Проверени са 62 твърдения на Илияна Йотова и 63 на Андрей Гюров. При Йотова 29 се оказаха неверни или подвеждащи – почти половината. При Гюров – 11, около една шеста.
Разликата не е само в бройката, а в характера. Най-тежките грешки на Йотова са в основата на аргумента ѝ: че Петков и Василев са спрели руския газ (спря го „Газпром“), че България никога не е налагала вето в ЕС (наложи го на Северна Македония), че кабинетът на Гюров е останал без пари за заплати (фискалният резерв беше 6,8 млрд. евро), че процедурата по прекомерен дефицит е открита при 5,8% (основата ѝ е 3,5%), и че не е помилвала наркотрафиканти (регистърът на самото президентство показва обратното).
Гюров рядко казваше нещо изцяло невярно, но често закръгляше в своя полза. „Плащаме половин милион всеки ден“ по „Боташ“ – договорът е замразен от юли. „Бях вносител на решението за френското предложение“ – текстът е на Христо Иванов. „Седем години“ на Радев като главнокомандващ – бяха девет. „Посочете един текст с ангажимент“ – има няколко.
А някои твърдения бяха просто грешни: че Конституционният съд е обявил референдума за еврото за противоконституционен (не е), че цените са растели най-бавно по време на неговия кабинет (растяха най-бързо), и че в списъка за служебен премиер има хора, назначени от президента (всички са избрани от парламента).
Проверката не казва за кого да гласувате. Тя казва колко може да се вярва на конкретни изречения, казани в ефир пред цялата страна. Всяко от тях е тук, с линк към момента и към документа – проверете сами.
Целият двучасов запис на БНТ от 29 октомври е транскрибиран с Whisper large-v3 и сверен с автоматичните субтитри на YouTube. Всеки цитат има линк към точния момент в записа.
От записа са извадени всички твърдения, които могат да се проверят: факти, числа, „вие подписахте / вие помилвахте“, правомощия по Конституцията. Мнения, обещания и прогнози не се оценяват.
Двамата кандидати са проверени по един и същи начин, със същите източници и същата скала.
Всяка присъда стъпва първо на първоизточник: текста на документа, „Държавен вестник“, стенограмите и решенията на Народното събрание, Министерския съвет, президентството, Конституционния съд, Министерството на финансите, НСИ, БНБ, Евростат и Европейската комисия. Медии се цитират там, където първоизточник няма, и са отбелязани като „Медия“.
Резултатите са сверени с вече публикуваните проверки на Дойче Веле, Клуб Z и zakogo.com. Където оценката тук е различна, е обяснено защо.
Ако има грешка, пишете на [email protected]. Поправките ще бъдат отбелязани с дата.